ВАРВÀРИЯ ТИ МОЯ,
КРЕЩЯ ОТ АНАЛОЯ
(sixty six хумористични секстета)
Йотата - Ататой, 2020
|
ВАРВÀРИЯ ТИ МОЯ,
КРЕЩЯ ОТ АНАЛОЯ
(sixty six хумористични секстета)
От Иванчо Йотата, известен още като Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонинг имена
[ Резюме: Това е мой неочакван експромт в края на коронната и протестната за България година, който аз и не бях помислювал да пиша, но след като народа ни продължава да протестира, то може ли Йотата да вземе да мълчи? Този път това са секстети, от малко странен вид, които започват като обикновено четиристишие с римуване през ред, но после последните два реда в римово отношение се обръщат като с огледало, така че се получават две тройни рими. Тези стихчета най-безсрамно (но заслужено) оплюват нашите демократични "постижения", които ни закараха на полагащото ни се последно място в Европейския Съюз. Тук в смисъл на сарказма колегата Ботев остава далеч зад автора (счита последния). Ако харесвате демокрацията, и нашата, а и въобще, не си губете времето за четене на такива бълвочи (е съвета на автора). ]
[ Идея за илюстрация на корицата: Хм, аналоят е поставка, на която в църквите се слагат важните книги, аналите, и която в случая трябва да е не църковна, а държавна, с 2-3 лъва отпред, или които я подпират, и зад нея трябва да стои скромния Йотата (който, понеже е дребосъче, може да е даже стъпил на някакъв подиум. Да де, но май че по-добре ще бъде лъва тук да е един, и да е яхнат от Йотата, а поставката да е привързана над гривата му, така ще се получи по-интригуващо. И дори още по-готино ще бъде ако художника изобрази лъва ... изправен на задните си крака, като че ли е кон. Що се касае до българската варварска общественост, то тя е добре да бъде показана в гръб (като символ за нежеланието да слуша този "лъвник"). А за още по-голяма яснота е добре да има малки стрелички които да излизат от балончета, където да пише, съответно: "Йотата", "Аналой", "Вар-Вар-ия". Ами това е, и като картинка в рамка, с размери 450 x 450 пиксела, и под автора и заглавието. ]
СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие
Словие (sixty six хумористични секстета)
Послесловие
ПРЕДИСЛОВИЕ
Господа, тази книга аз, естествено нямах никакво намерение да я пиша, но след като, от една страна, народа протестира, вдига джавала без да знае какво точно иска, но я вдига (щото сега му се е паднало), а, от друга страна, аз бях набрал инерция в тази юбилейна за мен (направих 70 лазарника) година, като написах една след друга (е, под друг псевдоним) 5-6 поетични сбирки с разни бъзикни, по за месец книжка и после следващата, и реших да драсна нещо и под това име, а и, от трета страна, аз продължавам да съм сърдит на цялата наша българска общественост за това, че изобщо не ме брои за слива, както се казва, така че посрещам всеки един повод за оплюване с отворени обятия и радост в сърцето. А то, разбира се, че има за какво да се оплюва всичко и всички у нас, защото ние, откакто дойде тая пущина, демокрацията, и, или затъваме надолу, или залепваме в тинята, но измъкване от нея няма никакво! Сега ние абсолютно сме по-добре отколкото преди едно 30 години, да речем, но относително, сравнени с други, близки и далечни, пост- или без- комунистически страни, сме все на куйрука, по-зле отколкото и в третия свят, really!
Ами ето ви поне едно сравнение, аз лично, научен работник, потомствен интелигент, с над 2 висши образования, получени в 3 различни страни, и владеещ в своя "залез" над 3 чужди езика (плюс родния си български), написал само под този псевдоним за 3 години над 30 различни статии с ценни наблюдения и предложения, които съм превел саморъчно на 4 езика, все още получавам пенсия в размер на 4 (отивайки към 5) ... трамвайни билетчета дневно за всички разноски (и това са ми всичките доходи). А иначе казано, пенсията ми е равна на 1/3 МРЗ (минимална работна заплата), която е 7 пъти по-ниска от средната (ако я броим за 2 и 1/3 минимални), която е грубо 7 пъти по-зле от средното за Европа положение, или дотук само 50 пъти по-ниски доходи от минималните, но аз, все пак, не съм Сулю Пулев, така че мога с основание да каже, че получавам поне 100 (сто) пъти по-малко, от това, което заслужавам (понеже аз продължавам да работя пред компютъра поне 6 часа дневно, и заплитам стихове през нощите)! Е, такива като мен са останали навярно стотина души в страната, най-много хиляда, но тези които живеят под всякакви граници на мизерията (беднотията е хубава дума, достойна), въпреки че получават и интеграционни пари и пенсия (или даже и това нямат) са от порядъка на цял 1 милион души, господа!
Защото аз, като "учено" (според вица), се оправям добре с едно 2 до 3 пъти по-малко пари от другите, аз съм засега и kerngesund а другите дават сумата пари за лекарства, така че всякакви доходи под една дори цяла МРЗ (600 лева за кръгло към 2020-та) на човек се считат за бедни доходи, а 1/2 МРЗ вече е мизерия за основната част от българите. И това е заслуга само на нашата демокрация, на лошия модел, не на една или друга партия, а на всичките взети заедно, обаче на никой, и отгоре и отдолу, не му пука от това, хората просто не знаят какво да правят, всеки гледа да граби колкото може докато може, което е неморално според всяка една религия! Доволни са само младите, защото нямат база за сравнение и никой не ги хока че искали да се чукат, още едно 10-тина процента дребни търговци и занаятчии, които се хабят зà лудо и си бършат взаимно ... задниците, so to say, като плащат смело на другите за някои неща, с пари които те вземат от същите тези други хора, но за друго нещо, и едно 3-4 % бизнес и полит- олигархия, които въртят големи пари, но отрочетата им са поголовно наркомани. Добавете към това и липсата на всякакъв морал в страна на безбожници, отсъствието на семействата като градивна единица на обществото, процъфтяването на хомосексуализма, упадъка на цивилизацията в световен мащаб, и някои други подробности, и излиза, че сега ние, определено, водим много по-безпътен живот отколкото нашите родители и прародители!
Но стига морализиране, gaudeamus igitur, или да се покефим малко с весели стихчета по адрес на хора, които са далеч от дереджето на обикновения българин. Понеже в тази обстановка на народни протести всеки взема участие по своя си начин, или както е казал поета, и в моя перифразировка:
Всяка, значи, възраст, класа, пол, занятие,
рипа да участва във туй предприятие,
сал богатий трай си и си ... чеше патката;
учено пък няма, в Запада е пратката.
Що моми -- станàле вси са касиерки,
що момци -- простеят, с глàви кат' манерки,
той пък, беден, гол, бос, нямайки мангизи,
в ... кофите тършува, стихове си ниже!
А то дори може да се каже още, че това е една нова Епопея на Забравените, само че докато Вазов е имал предвид забравени от народа героични личности, то Йотата има предвид забравени от хората очевидни причини за нашите каши, които се свеждат основно до липса на съгласие и единство по основни въпроси от действителността ни, до промяна на акцентите на политиката, и, в крайна сметка до варварщината на един народ от безверници, загубил де що имаше морал, понеже той бил про-комунистически. При това положение пред нас има само две бъдещи тенденции, и ние правим смели крачки и по двата пътя. От една страна това е изнасянето на де кой може навън -- спасяване на плъховете от тънещия кораб, но плъховете са смели и интелигентни животни, те не са за презиране --, а от друга страна това е увеличаване на небългарския етнос, който, като правило, е и по-морален от нас! При изнасяне на малко (варварски) българи сред цивилизовани народи ние се оправяме там завидно добре и бързо, а и подобряваме гена на тези страни, те донякъде затова и ни приемат. А при увеличаване на етническите турци и араби у нас, ние също придобиваме улегналост и уважение към другите, което иначе на нас ни липсва. Тоест, тези два пътя са не само неизбежни, но и естествени и ... правилни, от това печелят всички, и ние и другите, но това при положение, че не можем или не искаме да търсим някаква коалиция със славянски народи, че бием дузпата на традиционното за нас русофилство от възрожденските времена. Да, но никой не поставя нещата в тази светлина.
Сега малко и за самите стихчета. Ами те са секстети, както и е казано в подзаглавието, и като така аз реших, че трябва да бъдат точно 66 (sixty six), и те започват като най-безобиден куплет с редуващи се рими, от тип ABAB, но после последните 2 реда се отразяват като в огледало и дават ABABBA, при което има две римуващи се тройки, което не е чак толкова лесно, но Йотата търси трудностите (той и при мацките гледа да са с по-тесничка, нали така?), а и използувайки бая чалнати думички тук-там това излиза и не чак толкова сложно. Ето като в този нулев куплет, за запознанство:
* * *
Да пробваме сега и тоз' секстет
със странно омешàвени шест реда.
Удобен тоя за всеки е поет,
и както аз сега на него гледам,
предчувствам си поредния напредък
на моя поетичен ... драндулет.
Така че: на път, мои малобройни читатели, чакат ви 400 поетични реда.
11. 2020, София, Варвàрия (давана за благозвучие като България)
СЛОВИЕ
(sixty six хумористични секстета)
* * *
Ужасно благодарен съм на НОИ
за неговите родни ... тъпотии!
От този цирей рукна първо гной и,
понеже йощ не мож' да се отмие,
то жалко за народа наш мен ми е,
що с демократските лъжи се гòи!
* * *
Инстанция държавна със експерти,
що кротко къткат куриците наши
със своите услуги и оферти.
Те толкова лепливи бъркат каши,
че свестния човек се вече плаши,
и праща ги по дяволите-чèрти.
Заб.: Нека вмъкна само, че латинската дума expertus, учитайки и английското pert като дързък, би трябвало да се преведе на български като "самоизхвърлил се нахалник"! Във всеки случай за експерти се говори обикновено там, където хората нямат други титли или звания (като инженер, доктор, полковник, и прочее), и това става най-често във висши държавни учреждения (макар че е възможно и в някои търговски фирми да прилагат подобни названия, защото и там хората са без сериозни дипломи, като правило).
* * *
Или да вземеме след туй и Президента --
'ми той, човека, си е седнал най-отпред.
Това излиза в тоз' момент да е акцента,
седенето му става бързо табиет.
Какво че нещо не било у нас наред?
Ах, туй кресло уютно е като ... плацента!
* * *
Човекът среща и изпраща гости,
ръкува се, потупва по гърба,
но мигар ш'вземе, я, сега да пости,
след кат' мнозина гонил ги'й глада?
Да хване келепиреца, 'ми да;
изпуще ли го, Бог не ще му прòсти!
* * *
Или към бившите да минем комунисти --
'ми те дори и соц'ялисти веч' не са!
Те само поврътливи са, досущ кат' ... глисти,
и те заливат с мили думи на часа,
но за народа си не дават и петак,
и са едни, посредствени дори, артисти!
Заб.: Последния свестен комунист беше Жан Виденов, на когото СДС-арите побързаха да му "духнат под опашката", но и неговите хора одма го зарязаха, както на времето сториха и с бая Тоша.
* * *
Но лявото е нужно, при живот мизерен,
па ако щете само за да прай баланс!
Не е центрирането им подход тук верен,
ами е външен блясък, фарс, привиден гланц,
та кариеристичния им ароганс
да скрий от погледа народен, що'й в тях вперен!
* * *
Отрекоха се те от светли идеали,
не взеха да ги нагодят и адаптират,
а нови да разтягат взеха сал масали,
от дясното похвати гнили да копират,
и в резултат на туй те бавно деградират,
без щит от крупни да предложат капитали.
* * *
Не бяха те се нивга борили до кръв,
а угоили бяха се като шопари.
Народът нищо бе, а думите им стръв,
да карат балами да бачкат, но без пàри.
Излагат паметта на паднали другари;
не са отдавна авангард народен, пръв.
* * *
Но те са цвете в паралел със СДС-то,
коет' във злобицата си се чак ... накъка;
омаза задник като бебе, а врабчето
дори умей извън гнездото си да цвъка!
Но к'во да прай като му бе голяма мъка
да седне край софрата, да гребе парèто!
* * *
Освен туй то, със своето рождение,
да се отлюспва почна кат' главица лук!
Не може що'й споено сал с презрение
да трае дълго, трябва малко обич тук!
Затуй за десет гòдин стана то боклук,
във всекиго събуждащ съжаление.
* * *
Наред с това е върло непочтено
две поколения да зачертаеш,
сал щото третото било родено
във свят за жертвите преди нехаещ,
и няма как да-н' прокълнеш накрая
това изчадие, да бе скопено!
* * *
Щот' СДС-то'й мъртво, "хвърли топа",
но никнат нови негови филизи,
коит' пред цяла, срамят ни, Европа,
бидейки десет гòдин все във кризи!
Мизерстваме при планини с мангизи --
на тез' отгоре им "дъската хлопа"!
* * *
При нулеви проценти, то е ясно,
че банките са пълни със пари,
но всеки трети чувства се натясно
да пръсне в нужда даже лев дори,
защот' несигурност навред цари;
кълнем си дереджето ежечасно!
* * *
И к'во да правиме със тез' фашисти?
'Ми три са партии във Парламента вътре,
и още толкоз сбират активисти!
Къде на тез' хлапета дяна се умът, бре?
Но след кат' най-отзад в Европата се тътрим,
излиза, че те с помисли са чисти!
* * *
Уви, така е, ала само с идеали
не стига никъде на този свят човек.
И ако плюс това и бързичко се пали,
то после, неминуемо, ... яде кютек!
Наред с това, от двайсетия още век,
че той е гола вòда, хор'та са разбрали!
* * *
Така че той не е за нази оправия,
но има маси дето го крепят отзад;
на фона на отчайващата немотия
за някой той е лозунг светъл и крилат.
Той е ... фишек, ала, докат' царува глад,
не ще го демагози с лозунги надвият!
* * *
Но и фашизма също'й рожба СДС-арска,
не е съвсем досущ кат' комунизма!
Наред със генерала, с партията царска,
е част от десния разкол ил' схизма.
И ето в туй съзирам аз тъпизма --
че превалира пак идеята злобарска!
* * *
Да сме различни, вечно да се борим,
сакън да-н' сме единни в нещичко поне!
Със този дух бая ще се озорим
сред силните страни да изявим подем.
Не ще сме нивга всите сити, на корем,
един друг с гладория ще се морим!
* * *
'Ко лявото не мож' да го разцепиш,
то дясното не мож' да го сплотиш!
Главите ни са люти като репи,
затуй не хващат никакъв дикиш
порядки чужди, стягаме каиш,
и сме готови брат си да утепим!
* * *
Това се вика варварщина, люде,
в народ единен вси са кат' един.
Не знам туй колко дълго ще пребудет,
ала при нас е всеки кат' ... мискин!
И с туй си ний един на друг вредим,
и туй каймака ни навън прокуди!
* * *
С таз' мисъл комунистите ний мразим,
коит' са мафия, определено.
Но пък се движеха те на талази,
доброто искаха да ни'й вродено,
ил' изравняваха ни убедено.
А днеска ние се един друг газим!
Заб.: Талазът е турска дума, която е гръцка (или пък обратното), и значи вълна.
* * *
От крайност в крайност скачаме -- защо?
'Ми щот' акъла ни'й като на ... чавка!
Сал бърза смяна буди в нас възторг,
умереност навява ни прозявка;
гасим си устрема, дор' всеки джавка,
и в крайна сметка -- те ти пак застой!
Заб.: Нека ви обърна внимание на този куриоз (за някои), че от желание за бърза смяна ние стигаме точно до противоположното, до постоянен застой! Едно добро онагледяване тук може да се постигне чрез картинката на старческия тремор на мускулите: ту се свият, ту се отпуснат, и в резултат на това няма никакво движение. Та и при нас така!
* * *
Опитвахме какви ли не изцепки,
но в свят, къдет' лъжата е царица,
отгоре се оказват все отрепки,
коит' гребат медеца със лъжица,
а пък пробутват в нашата паница
обелки, шлюпки, дръжки, голи чепки!
* * *
Ний имахме, например, земеделци,
дошли при нас със ... шмаузери чак,
на възраст, 'га отдавна са безделци,
и не показаха бар' ... гол баджак!
'Ми кой ш'се юрне подир тоз' байрак?
Не сакат граждани да стават селци!
* * *
А то и бизнесмени, със три Б-та,
се канеха да ... пощят наште въшки.
Че щели да ни стоплят кат' ... кюмбета,
дор' цъфнем па и вържем, ала -- дръжки!
Не го огря късметя Ганя мъжки,
остана си вовек във глуха трета!
* * *
Соц'ялни демократи, хора меки,
без мъничко да седнат край софрата;
те, може би, по измични пътеки,
да ни измъкнат щяха от батака.
Ала не може ляво с двата крака
да стъпи, щот' го ... ненавижда всеки!
* * *
Защото лявото, то иска да ни учи!
Ала къде ти, пълни-гушковци кат' нас!
И със едно АСО преди не се получи,
а че и Жанчо не приехме баш с захлас.
Затуй юмрука свива лявото, та -- прас!
Кого удари с него, да скимти кат' куче!
* * *
'Ко бяхме ний бар' мъничко набожни,
и свикнали на притчи за добро,
то щяха в лявото да са възможни
разколи, битки, но тъй на ребро
се удря, щот' при варварски народ
са пътищата други твърде сложни!
Заб.: Господа, това са философски разсъждения, но не са чак толкова сложни, та да не можем да ги проумеем, ако искаме. Има религиозни страни, където народа е, действително, като едно стадо, и то тръгва накъдето го поведеш -- което е и добро и лошо, разбира се. Обаче ние не сме такива, и затова левите са просто принудени да се обединяват, защото те са слабите, очевидно (поне етимологично за целия свят, но без нас, защото ние сме взели гръцкото desios); а и не са само комунистите, които издигат такива лозунги, спомнете си за надписа над Народното Събрание за обединението, за притчата за хан Кубрат и снопа пръчки (която се оказва поне латинска, оттам идва и ... фашизма -- но да не се отвличам сега). Така че в единството на левите има логика, тя е бая пресилена в мирно време, но я има; както и в разединението на дясното има логика -- survival of the fittest, оцеляване на по-способното --, и там обединението се получава след разединението, като хората се лепят като мухи на мед към по-силния, което е практично, но, все пак, и глупаво; ала в дясното изобщо няма правда, няма разум, там има сила, за което ще разисквам и малко по-надолу.
* * *
А дясното разцепва се саминко,
тъй както и саминко се споява,
щот' то'й кат' всяка живинка, ... гадинка,
що юрва се натам, где папо дават,
или със силата го обещават;
там разум няма, в дясното той ... спинка!
* * *
Ил' 'ко'й разумно -- да не казвам, че не е --,
то на ниво на куче, на добиче!
При хората, уви, таз' логика преде,
тъй мацката избира да я "бичи"
по-силния, ил' с повече приличье:
народа'й "мръвка", силния си я "боде"!
* * *
Така и в днешно време наший генерал
избран бе заради голямата ... глава!
Не казвам, че е долна, и че ни'й __ал [със своя поглед приков-?],
но е достигнал най-високия таван
с ... фалическа реклама, без да чувства свян!
Но 'що пък не, след кат' народа го'й избрал?
Заб.: Вижте, господа, аз моля за извинение ако шокирам някого (но пък и мен ме шокира пълното пренебрежение на цялата ни официална общественост към мен, и то без каквото и да било основание), но рекламата на Бойчо, още от самото начало на кариерата му, се състоеше в показването на главата му в едър план, нали така? Те това е истината. То това може и да не се нарича точно така от PR-овците, а, примерно, подобряване на имиджа, make up, един вид, съблазняване на избирателите, инсинуации, и прочее (както и голите гърди на разни мацки, да речем ако са касиерки в банки; или пък снимане на царя седнал на висок стол; или показване на ниски хора само седнали; и други подобни похвати), но човек с нужното достойнство не би прибягвал до такива долни трикове. Обаче: какво ти достойнство в политиката или бизнеса, там важното е да се докопа кокала!
* * *
Към дясното се хората лепят
да кярят нещичко и те самите;
от лявото, на свой ред, се боят,
че ще им проследят и ... слабините!
Най-зле'й при варвари, те бъднините
с нехайството си ще окьопазят!
* * *
Сега, навярно, медиен магнат,
ил' бизнес бос ръчица ще протегне.
От апетит, или пък на инат --
'га леката парица му дотегне.
Щот' с царя пробвахме, и той побèгна,
а няма Бог, ил' крий се -- тарикат!
* * *
То най-добре'й правителство служебно,
що неотложни върши сал дела.
Но нам това се вижда твърде дребно,
и то ще'й нещо смесено, меланж.
Ний жертва искаме, крещим "ела" --
та като паднеш всички да те ... __нат [греб-?]!
* * *
Е, по-добре е, всъщност, по средата,
но варвари не ги устройва туй.
Те търсят гребена баш на вълната,
при туй кога попътен вятър дуй.
С умереност не ш'се човек прочуй --
'ма инак през глава ще се премята!
* * *
Но има тук и друг момент при нас,
че по средата'й вечно ДПС-то,
коет' навява на мнозина мраз,
щот' там пристъпят турците напето
и мож' да ни го ... вкарат у дупето!
Не е да кажеш: 'ми, голям му праз!
* * *
При все че ний за тях сме кат' ... зеница,
щот' сме Европа, те ще ни ценят!
Защо да вземат нашата земица?
Не, те ще ни помогнат, извисят,
та да се чуди западния свят --
щом веч' не сме с Русия за ръчица!
* * *
Понеже то е тъй: за русофоби
са турците у нас добре дошли сега.
Сравнени с Турция сме ний ... микроби;
що да-н' стопиме на омразата снега?
Кому не се харесва туй -- да е бегàл!
Ще сърбаме това, що си надрòбим!
* * *
Е, вярно, имената им бодат
до болка нашите очи сълзящи,
но може би сами ш'се убедят,
да станат славо- или евро- зрящи!
Щот' имената са, един вид, ... гащи!
Да си нахлузят нов модел, 'ко щат!
Заб.: Аз не фантазирам, или тогава фантазирам само вероятни неща, защото евреите отдавна се опитват да се нагаждат към народите, сред които живеят, и в Германия на времето си е било така (примерно Хайнрих Хайне бил от еврейски произход, но по името му това хич не личи), а и в Русия има сумата Левове, и други подобни. Та погледнете само списъка на хората в ДПС-то, ами там няма нито едно име, което да е понятно за човек дори от Запада, да не говорим за славянско, така че аз мисля, че те, малко по малко, ще прогледат (както, примерно казано, жените май че вече почват да "загряват", че пресилената еманципацията не им донесе нищо хубаво). Или, иначе казано: комунистите бяха прави за практически всичко, само дето методите им не бяха адекватни на момента, трябваше повече да залъгват народа, вместо да го принуждават!
* * *
Обаче всичко си върви закономерно,
и който с малко е акъл по-сетне страда.
Та щом руснак кат' видим и ни става черно,
то с турци и араби на софра ш'се сяда;
дано метафората ми не е баш бляда,
щот' трудно ш'се намери нещичко по-верно!
Заб.: Е, признавам, с думата "бляда" малко се изсилих, правилното е със "е", но хем римата го налага, хем на мен ми е приятна тази връзка с руската дума блядь, която е едно пикантно съществително.
* * *
Наред с това и антикомунизма
кратуните ни силно ошашави!
Затуй прибягваме и до фашизма,
но той не ще да мой да ни оправи --
не щото лявото мен ми се нрави,
а щото то е правилната призма!
* * *
Затуй веднъжка рече Йотата: дотук,
със всички стари партии, щом не помагат,
и тъй измисли свойта партия НАПУК.
Понеже те предимно на вражда залагат,
а нужно е с разбиране да се полагат
основи на единство, туй подход е друг!
* * *
Защото, вижте, съществува симбиоза
между обекти разни, както в секса,
где сред различията цъфва като роза
единство в някакъв аспект, в контекста.
По този начин разликите лек са,
за да спасят системата, не е туй поза!
* * *
Тук нужно е единствено зачитане
на другия, на неговите интереси.
И, ако туй е тъй, не ще и питане,
че цялото "тесто" добре ще се омеси;
не е ли тъй, барем един от тях ш'се вбèси
и ш'почне вътрешно взаимно ритане!
* * *
А в интерес на бедния е да живее
тъй какт' си ще, ала да има що да руча;
дори ... оная работа и да си вее,
да го лекуват, подслоняват, хранят, учат!
Възможно ли е тез' неща да се получат,
то да го сторим, в нас човещинка 'ко тлее!
* * *
До скоро туй не можеше, но днеска,
на фона на билюка сурогати,
да сторим туй е като хумореска,
обаче ний не щем, нали? Егати!
Сал 'ко с експлоатация си плати!
И туй е нашата голяма греСка.
* * *
Не ще накараш даже и добиче
кола да тегли 'га го мъчи глад.
Или да легне с тебе някой миче
ако държиш се с нея като гад.
Без праг най-долен е бедняка в мат;
омразни думи за страната срича!
* * *
Но, както казах, всичко да'й с достойнство,
а не след кат' целуваш нечия ръка!
Днес всичко ясно е без звездобройство,
кой с к'во живей, по ЕГН, нали така?
И не на тоз' сал, койт' веч' мре, или'й сакат;
на всички първо даваш, за спокойство!
* * *
Щот' 'га човека е спокоен той се мъчи
това, от себе си що може, да даде,
пред другите със нещичко да се излъчи --
в това не ще ви и животно подведе!
Понеже грижата е туй, коет' преде,
а тя се вижда щом парицата се връчи!
* * *
При туй да подчертая аз и тоз' момент,
че, 'ко си сметките добре направим,
ний ще изпразним тъкмо тоз' паричен "бент",
койт' пълниме със туй, що там оставим!
Плюс дет' ще се пред целий свят прославим
със този социален, български патент!
* * *
Това не сториме ли ще си патим --
ще ви излистя някой варианти --,
щот' докато краката си ний клатим
готови веч' са турските "тиранти",
да вдигнат гащите ни, и налбанти
с подковки ще ни подковат крилати!
* * *
Не казвам, че ще ни'й по-зле от туй.
А и къде с гол задник из Европа?
Ще ни ... обрежат одма -- колко му'й?
Но след като дъската ни все хлопа,
то май ще'й по-добре да хвърлим топа?
Е, то ш'се види скоро, и ш'се чуй.
* * *
Наред с туй и отвътре ни превземат,
и скоро малцинството ще сме ние!
Мъжът, туй дет' го има под корема,
от булката си май че често крие.
Все пак не мисля, че ще се затрием --
в диàспората ш'се разпръсне "крема".
* * *
Предвиждам аз и партия ... АРАБИ,
коит' ще дойдат да ни възродят!
'Ми след като кат' нация сме слаби
'що други покрай нас да-н' процъфтят?
Е, вярно е, че те ш'ни ... подменят,
но мъртъв кон не рита, 'що д'се хаби?
Заб.: Тази симпатична партия ще се разшифрова като: Аграрно-Работнически Алианс за Бързо Израстване, така че тук няма да има никакви етнически намеци.
* * *
Наред с това, за политически баланс,
съзирам аз и партия ... БАРУТ!
Това ще е един модерен алианс
възникнал, дет' се вика, тут как тут.
Там ш'влиза всеки изявено ... луд,
койт' да се сбие с ... НАТО търси своя шанс!
Заб.: И при тази партия названието ще бъде съвсем безобидно, а именно: Български Авангард за Радикални Успехи на Територията.
* * *
Народецът ни ще си "бачка Трайко",
или ще вика: "У, оставка, долу!".
Ще мрази комунизма -- леле майко! --,
и ще се фръцка гордо с ... дупе голо!
Глас умен мой и да се чуе соло,
но сал навън, глупака'й тук всезнайко.
Заб.: Досущ както и аз сега, вашият Йота, си приказвам, но кой да ме слуша? Хората изобщо не щат да излизат от нашето интернет пространство (което се настройва с инструментите на всеки браузер, но кой да го прави; навън не се говори български, а обикновения човечец други езици и не знае -- защото ако знае то няма да е вече у нас), така че мен практически и не ме четат. Е, след десетина години, post factum (или mortem), все някой ще се усети, но хората искат екшъни, а аз само ги хокам (àко и да е с основание).
* * *
'Ко мисли някой, че пресилвам, то греши,
защото: колко дълго може да се трае?
С какво народа днеска да се утеши?
'Ми по-надире от последно се не знае!
Да викнем циганка ли, да ни погадае?
Обаче трябва нещичко да се реши!
* * *
Ако я караме все тъй: "Избрал и слушай!
По-юбаво от демокрацията нема!",
тогаз койт' може -- духва, глупости да-н' слуша.
И тук е неудобната за нази тема,
че туй изобщо не решава ни проблема,
а злото искам аз в сърцето да промуша!
* * *
А злото е отново във модела,
във крайността, но този път надясно.
Ний сякаш завъртяхме манивела,
обърнахме нещата, но е ясно,
че чувстваме се още по-натясно,
защот' без социална сме ... umbrella!
* * *
Но, господа, защо войни се водят?
Защо избиваме се във ажиотаж?
Забрайм ли туй, 'га нови се нарòдят,
ще дойдат нови глупости, ил' в нов тираж!
Не е ли, Боже, време да-н' грешиме дваж?
Ний с пипе ли сме, или сме ... плазмодий?
* * *
Не е ли време веч' да проумеем:
в света на капитала докъде с пари?
Защото ний това не го умеем.
Животните от нас затуй са по-добри,
а ний зарад' пари живейм и се морим;
сърцата си на златний блясък греем!
* * *
Едно са капитали като власт,
като кормило, диригентска палка,
а друго'й да ги трупаме кат' ... мас,
кат' жизнена основна залъгалка,
коят' душата наша прави жалка!
Но няма Бог, да ни научи нас!
* * *
След туй експлоататорската каша:
или до дупка, или пък -- не мой!
Що всичко с пълна трябва да е чаша?
Да се експлоатираме без вой,
а със любов, и който иска -- той!
Не тя съдбата да решава наша!
* * *
И на морала бихме дузпа яка --
за 'кво ни'й след кат' той не пълни гуша?
Но тъй човека'й по-зле от собака,
той трябва мъдри личности да слуша,
щот' инак в обществото идва суша,
и туй, що да прорасне трябва, кляка!
* * *
И в нищо мярка нямаме, уви!
Докат' живота е компромис вечен.
Човещинката в нас тоз' път уби,
тъй гръмко демокрация наречен!
Страната ни в колапс е скоротечен,
и като ... мях изпразва се, пробит!
* * *
А варварщината ни е венеца,
що лъвската ни грива украси.
Помага ни тя както ... Баба Меца,
'га рипне да помага, да спаси.
Това усилията ни гаси,
и ето как се стигна до ... пиздеца!
Заб.: Баш последната дума, която е руска, е много употребявана там и значи: фалит, печален край, бастисване, окьопазяване, о- или на- ##ране, и други подобни, и е очевидна производна от тяхната п#зда, която на български се превежда като онази дума, която започва като павилион и свършва като будка. Надявам се, че ме разбрахте.
ПОСЛЕСЛОВИЕ
Ами това е, господа, свърших обиколката из политическата арена на моята Варвàрия, за последните 30 демократични години, които не ни донесоха нищо, ама нищичко хубаво, в относителен смисъл, както казах и в Предисловието. Абсолютно погледнато ние сме доста по-добре -- примерно казано една пиезо-запалка отдавна струва колкото 1-2 ... яйца, докато по-рано, при тоталитаризма, тя беше към 50-тина (6 лв. такава с дюза, при цена на 1 яйце 0.13 лв), или цветен телевизор, автоматична пералня, лека кола, и прочее --, но това подобрение на стандарта ни е по чисто технически причини, то няма нищо общо с демокрацията, която направо ни затри като народ! Не че нещо подобно не можеше да се очаква, понеже равнопоставеността (в случая отворен пазар, еднакви цени, свободен поток на стоки и хора, и прочее) може да доведе само до по-ярка изява на ... неравенството (в случая в икономически план), но никой не бе предполагал, че можем да стигнем чак до такова трагично ниво.
За това си има и обективни причини, очевидно, но има и неща, които са следствие само от лошия модел на капитализъм, който ние избрахме, понеже и комунизма си беше вид капитализъм, в днешно време надали някой се съмнява в това, но ако тогава бяхме на едната крайност, то сега сме на другата, докато някаква среда може да се постигне само в силно развити страни, каквато ние не сме -- и някога няма да бъдем, ще ви кажа аз --, така че е повече от ясно, че ние трябваше, а и трябва, да търсим някакъв разумен компромис, което предполага и неизбежно обединение около някаква обща платформа! Да, но ние не щем компромиси, ние искаме, според руския (който е полски) лаф: или пан, или пропал, и стана второто. Или може да се използува притчата за жабата и подкования вол, и други алегории, но истината е, че от алегориите на нас ни останаха само ... гориите, тъй да се каже (имайки предвид руското горе като мъка)! Нищо ново под Слънцето, "Горе от ума", нали?
В същото време, обаче -- нека ви дам и този пример --, една Япония, била напълно и безусловно разбита във Втората световна война, и какво станало после, а? Ами станало това, че някой си японски бизнесмен (да речем, ... Курумуру Номустава) бил рекъл: е, добре, нас да водим войни не ни бива, жалко, но факт, ама я да опитаме на икономическия фронт, току виж и победим тези мръсни американци (на които не им стига цял един континент, ами и два океана наоколо са обсебили). И, както се казва в приказките: речено, сторено! Но това е бил виден човек в своите среди, с влияние, и най-вече с капитали, а и японците са силно сплотени хора, хора с дух, не само ламтящи за мацки, коли, пари, и прочее материални блага, така че номера се получил (така както на времето си и един гений, зъл или не, но гений, тъй наречения Ленин, бил рекъл, че комунизма може да успее именно в най-изостаналата европейска, но по-скоро азиатска страна, и той взел че успял, поне цели 70 години, че и днес до голяма степен, с варирани идеи, но социалистически).
Е, а в наше "село" се бил пръкнал един Йотата, който стигнал до извода, че ние никога, ама никога, няма да успеем да бием западните икономики (а да не говорим за военно отношение), но ние съвсем спокойно можем да се отличим на едно ново поприще, на социалното, което е и най-важното за нас! Ако имах зад гърба си някой Крез, или Рокфелер, или някой друг финансов магнат, то аз бих успял, положително -- ако не за друго, то поне затова, че хората и животни дресират и успяват, ама "со кротце и со благо", с добра храница, и с грижи и любов. Или пък ако имах силна политическа, па дори и мафиотска структура зад гърба си. Или религиозна подкрепа (от Папата, примерно казано). Ама аз я нямам! И понеже, наред с това, хората, моите ужким читатели, имат също толкова пипе колкото една чавка и като стигнат до някое мое произведение на някой чужд сайт -- в никакъв случай не български, тук човек трябва да си плаща за всичко -- и изобщо не се усещат, че това са велики идеи! Те може да звучат утопично, но са велики, те чертаят бъдещето на цялото човечество, нито повече, нито по-малко! Плюс това болшинството от българите не се сещат да си настроят браузерите за търсене и в чужди интернет пространства, тях българското ги устройва напълно, но и нашите мафиотски политици и бизнесмени ги устройва лесното манипулиране на такива болвани или балъци. Така че излиза, че дори и добронамерени читатели не могат да стигнат до полезни писания, понеже те не се публикуват у нас, т.е. ние сме си пак същите затворени paesane-селяни!
Та такива ми ти работи, но да се върна, все пак, към конкретната поетична книжка, която написах (ако щете вярвайте, ако щете недейте) за половин месец, ако броим самите 66 секстета, защото за завършването ù трябва още поне толкова време. Изобщо, от висотата на моите далеч над 10 хиляди поетични реда, и то на 3 езика, но основно под други псевдоними, аз мога смело да заявя, че писането на стихове, разбира се, не е лесна работа, но ако човек си "набие ръката" (според руснаците) за едно 4-5 години (а при мен са повече от четвърт век), то в това и няма кой знае какви проблеми, освен ... да си намери подходяща тема! Очевидно това е така, и то се доказва от класиците, които са писали бая дълги неща на базата на религиозни притчи или сказания. Е, при мен ... ерогенната зона, so to say, е оплюването на демокрацията!
И тъй като някой читател може да се възмути от такова откровение, то нека добавя някои биографични моменти, а именно това, че аз останах без постоянна работа от 1.2.1990 година, от деня на шоковата терапия, именно защото бях считан за много ценен кадър, трябваше да изчакам цели 3 месеца предизвестие за напускане, и след този момент нататък (когато нашата страна вече беше тръгнала по пътя на демокрацията, ха-ха), аз останах четвърт век без работа, докато се пенсионирам с тази мижава пенсия, понеже на никого не му трябваха учени хора. Виж, ако се бях преквалифицирал или "духнал" навън, то щях да имам работа, но тук у нас, не! Нищо че съм бил научен сътрудник в БАН, и още тогава с 2 висши образования от 2 различни страни. Те затова аз мога да си позволя да вмъкна тук и следната бъзикня, като предполагам, че вие ще схванете че демократката тук е олицетворение на мис Демокрация:
Кат' видя демократка,
и щръква мойта ... "патка".
Ех, за минута кратка,
но бълва "суроватка",
с идеята крилатка:
да сплескам тази матка!
Защото великото "пиянство" на нашия народ, което аз предпочитам да наричам олигофрения (или хроничен алкохолизъм, ако така повече ви харесва), беше, и все още е, убеждението, че комунизма е лошо нещо, а демокрацията е хубаво, докато истината е, че -- слушайте фнимателно --: комунистическата идея е най-светлата идея в човешката история, тя датира още от първобитното общество, и намира отражение във всички религии, това е идеята за обединението на хората, така че всеки да работи за другите, а не за себе си, и по този начин да работи за себе си (а не обратното), само дето нейната реализация се оказва много трудна, поради вродени "дефекти" на човека, но винаги е възможно, а и нужно, да се прави нещо, това, което е най-удачно в момента, за нейното реализиране (което може да бъде постигнато само асимптотично); в същото време демокрацията е едно "велико" ... будалкане, надлъгване, баламосване, и прочее, което изобщо не е правилно решение, но тъкмо поради тази нейна нелогичност тя е и най-великото, поне за момента, изобретение в социалната област!
Защо, ще кажете вие? Ами защото хората по начало искат да бъдат лъгани с нещо (латинската поговорка: Mundus vult decipi), тях не ги интересува истината, важното е лъжата да е красива (както, примерно, равенство, братство, свобода, и т.н.). И освен това истината никога не е на краищата, тя е по средата, така че винаги, подчертавам винаги, е нужно да се търси някакво умерено или средно решение, което в случая и за нас е именно в това, хем да има грижи за всички на едно минимално възможно за момента ниво, хем да има експлоатация, точно като изсмукване на силите на всеки в някакво отношение, и всяко залитане само на едната крайност е вредно, порочно, глупаво и направо тъпо! Нещо повече, това е единствения възможен път във бъдещето, където максималната експлоатация ще бъде предимно ... само-експлоатацията, така както прави и всеки един научен или творчески работник или пък аристократ, човек хем осигурен добре, хем с достатъчен морал, за да е постигнал, че живота няма друг смисъл освен този, да направиш за другите това, което можеш, независимо от това, че те най-често не го оценяват. Ако чрез тези грижи за другите човек не печели нещо и за себе си, то значи обществото в което живее е лошо! Прочетете си, ако обичате, тези мисли отново!
Така че аз съм убеден в идеите предизвикали появата на моята партия НАПУК, но нека пак повторя, че аз съвсем и не съм искал да измислям каквито и да били партии и да се ангажирам с политически въпроси, понеже политиката е най-голямата известна досега ... курва! Е да, де, но тъй като хората са достатъчно ограничени за да схванат двузначността на това твърдение, то нека поясня, че това е колкото лошо, толкова и хубаво; хубаво е защото хората обичат курвите, нали така, и аз ги обичам, донякъде, а лошо е защото те, все пак, са курви, пак нали така? И аз, действително, не съм предвиждал такъв развой на събитията, прочетете моето първо огромно Отворено Писмо до цялата ни общественост (политически партии, Парламент, медии, и прочее), и ще видите, че аз само намеквам за някои въпроси, скицирам ги, не искам да губя времето на хората и да отнемам желанието на някой друг, по-млад и амбициозен, да се изяви с нещо, като помогне за оправяне на батаците у нас. Понеже аз, като интелигентен човек, мисля че има очевидни неща, които всеки вижда, и ако си седне на д-то и се замисли, ще стигне то същите, или подобни мисли, които са се въртели в моята глава. И се надявах да мина е едно единствено писмо, и само на български. Да, ама не! Защото тази наша представителна (аз се убедих в това), но лошо представяща ни официална общественост само се ... пипа където може и шикалкави, разправя бабини деветини (както НОИ се опитва да обори -- и за момента успява -- основното положение на римското право, че щом нещо не е изрично забранено, то е разрешено, като чисто и просто ми забранява да се откажа от доброволно внасяното само-осигуряване за една година), или още по-добре -- прави си оглушки и реагира според нашия лаф "ти му думаш, оно рупа ли рупа"!
Ами щом е така, то вашия Йота запретна ръкави и написа цели 30 материали на 4 езика и ги помести на дузина външни сайтове, за да не каже някой, че той не е обяснил нещата. Обясних ги, и партия измислих и предложих, НАПУК, но, пак си мисля, че основното нещо, за което мога да бъда поздравен, е измислянето на нейното ... име, а не на самите ù Манифест, Програма, и Кодекс, които просто се носеха във въздуха, според мен. Както и да е, и това направих. И пак никой не ми обръща внимание. Ами тогава почнах да плюя и съвсем открито, излязоха моите 3 стихосбирки cum прозаични обяснения, съответно: "Майчовина", "През Просото", и тази "Варвàрия", и пак се заричам повече да не пиша каквото и да било политическо, но това зависи от обстоятелствата. Обаче наред с плюенето аз искам отново да благодаря на тази цяла наша Общественост, за това, че ми дава живинка на стари години, поддържа ми тонуса, аз с всеки изминат ден, буквално, чувствам как се извисявам все повече над себе си, и отдавна надминах колегата Ботьов. Ето поредния ми израз на тези топли чувства на признателност към варварската ми татковина.
Варвари различни има
Обаче аз Варвàрията моя
обичам чак до ... умопомрачение.
Затуй възправих се пред аналоя,
да вмъкна ново, в случая, значение.
'Ми ето, аз, нищожното "растение"
не си руша рахата ил' покоя,
ами изказвам смело свойто мнение,
сарказма даже като си утрòя!
Защото има варвари и варвари, както се казва, има лоши варвари, за каквито целия свят ни взема нас, ама ние не сме такива, а има и едни такива мили варвари като българите, които никому другиму нищо лошо не правят, а вредят само на себе си! Понеже ние това и правим, ние, примерно, си унищожихме интелигенцията, понеже тя била про-комунистическа, обаче ... . Ами, господа, ние и в това отношение действаме по варварски, нищо организирано, на самотек, художествена самодейност, един вид -- след като и един ... геноцид не можем да проведем както трябва! Срамота, господа демократи! Ей ги немците на времето им, решили, че евреите стават само за сапун, и -- речено сторено, нали? Или някакви си ху#вейбини у Китая (наречени така сигурно защото вместо да работят само си веят оная работа, където съм сложил диеза), и решили да понакажат интелигенцията за това, че много е учила, като пратили всички професори и тям подобни да чистят тоалетните в някои заводи и работнически общежития -- и го сторили! А ние какво? Ами, нищо. Ако оцелее от въздуха и слънчевите лъчи, то добре, а пък ако погине -- ех, Бог дал, Бог взел, нали така?
И това важи този път не само за официалната общественост, това важи и за обикновения ни народец, защото аз имам някои свои наблюдения от моите непосредствени комшии във входа, които са готови да ме уморят от глад ако трябва, но да давам някакви общи пари за нещо, което лично аз не ползувам в такава степен! ( Грубо казано да плащам колкото за 4 души, въпреки че аз ползувам тези услуги и към 5 пъти по-малко от средното, и плюс това при доходи 7 пъти по-ниски от средното, и прочее -- което прави над 100 пъти по-несправедливо по отношение на мен, защото аз много съм учил, и като така живея с мизерни доходи. Аз възнамерявам да направя едно хубаво материалче и от това, за да покажа, че, противно на нашата поговорка за рибата, дето се вмирисвала от главата, тя може да се вмирисва еднакво добре и от корема и опашката, стига да е на варварска българска почва. ) Така че ние сме си безспорно варвари, от главата до петите, но сме едни добрички варвари; ако човек изпростее като масите, то масите няма да му правят нищо лошо, а пък ако не може да простее, или не иска, или бил с някакъв морал, когато вече у нас никой няма такъв -- е, тогава сам си е виновен, де, никой не го е карал да се отличава толкова от средата си.
Ето в тази задържаща, като начало, реакция на средата към изключителното у нас се проявява не само нашата варварщина (защото това може да са хора стари, или бедни, или болни, или млади, и прочее, важното е, че не са като масите), но и нашето стимулиращо въздействие върху тях (да се оправят ако могат, или да си се изявяват колкото си искат, стига да не пречат на другите)! Т.е. ние не -- грубо казано -- убиваме или малтретираме изключителното, не, ние просто го оставяме самò да си погине (както правели и в древността като захвърляли разни бебета-изродчета на някакъв хълм). А пък ако то случайно оцелее и се изяви с нещо -- е, машала тогава, ашколсун!
Е, аз засега оцелявам, подобрявам си поетичните и прочее заложби, и съм решил още едно 15-тина години да съм трън в очите на тъпата ни демокрация и на целия ни народ, било то под това име, било под второ, или под трето. И защо да ги бода хората, бе? Ами защото те, освен от хули и излагация, от друго не отбират! На тях им дай да си тъпчат търбусите! И ако други отвън не вземат да ги осмиват и оплюват, те няма да се сетят да се променят ни на ... мойто име, так сказать. А пък аз, както казах, любя моята Варвàрия най-пламенно, само дето ми се иска пак да си останем със самобитни гени, но да сме малко по-неварвари, ако може така да се каже; хем различни от другите, хем за някои хубави неща да сме и като тях. Не че това е лесно, но пък си струва да се опита. И тъкмо ученото е редно да се противопостави на ... каквото и да било, щом то е масово разпространено, за да може масите да се усреднят доколкото може, защото истината, практически винаги, е по средата, а пък масите, като правило, не щат средни действия. Е, ама такава е диалектиката на нещата, така че всеки си носи кръста.
Пак Йотата, и пак ноември 2020-та, Варвария.
|