Печкар в крематориум се оженил. Отишли с младата щастливка през медения си месец в планината и наели малка хижа. Но не щеш ли, времето се развалило - дъжд, сняг, пак дъжд, ветрове хладни. Събудили се на сутринта двамата, а по прозорците - ледени цветя, висулки по первазите, скреж на носа.
" Аз ще запаля камината" - рекъл мъжа, увил се с едно одеало и излязъл в гостната.
Минали се два часа, а той не се обаждал. Взела жената другото одеало и тръгнала да го дири. Открила го пред камината по корем, целият в сажди, да издува бузи и разклаща въздуха над гаснещите въглени.
" Една камина не можеш запали !" - сопнала му се тя.
" Мога !" - изкрещял ядосан печкаря и я бутнал в камината.