Наричаха го диктатор, макар че не разгонваше опозиционните партии, не закриваше опозиционни вестници, не арестува никого...
Но и явно е, че не бе и демократ, защото никога не бе замесен в корупция, прояви на корист и алчност, не продаваше държавни предприятия на безценица на новобогаташи и олигарси и не отнемаше земята от селяните...
Той не бе революционер, защото твърде обичаше страната си, за да я въвлече в гражданска война и затова провеждаше земеделската реформа внимателно, както сапьор обезврежда мина.
Но не бе и страхливец. Беше отчаяно смел, защото не се страхуваше да защитава слабите и да им помага - строеше жилища за тях, откриваше им пътя към образованието и медицинската помощ.
Той бе отчаяно смел и защото не се изплаши нито от американците, нито от НАТО.
Може за някого и да е бил диктатор, но за народа той бе свой.
Когато се разболя, изглеждаше, че заедно с него се разболя и цялата страна.
Той беше боец: внимателен и отчаян, мъжествен и в същото време раним, обичащ своя народ, своята Родина и ненавиждащ несправедливостта.
Днес умря великият син на Венецуела: УГО ЧАВЕС. Той умря, но всичко създадено от него за народа остава завинаги.