| 
А мне не лезуць вершы ў галаву...
   Хаця iзноў вясна на белым свеце.
   I ўжо амаль не згадваю вайну
   З пяром на недапiсаным санеце.
   
   Радкi-траншэi параслi травой,
   Iх лiнii даўно ў варожым тыле.
   I ўсё часцей сябрую з галавой,
   I ўсё радзей шапоча з цемры крылле.
   
   I часу не хапае нi на што.
   Папера жоўкне, пёры высыхаюць.
   Жывецца так, нiбыта ўсё прайшло...
   Адна надзея штось не памiрае...
   
   студзень-сакавiк 2005,
   фiналiзавана 20.3.2005, нд, 0:41 | 
А мне не лезут в голову стихи...
   Хотя опять весна на белом свете.
   Совсем не вспоминается война
   С пером на недописанном сонете.
   
   Траншеи-строки поросли травой,
   Давно в тылу врага ряды их линий.
   И вот - дружу всё чаще с головой,
   И шепчут мне во тьме всё реже крылья.
   
   И суток не хватает ни на что.
   Листы желтеют, перья высыхают.
   Живется так, как будто всё прошло.
   Одна надежда лишь не умирает.
   
   перевод автора, 11.7.2012 |