- Почакайте! Трябва да поговоря с вас!
- Нямам време!
- Но вие през цялото време сте тук!
- Това не значи, че не съм зает.
- Изслушайте ме!
- Не сега.
- Но това е много важно!
- За какво става дума?
- Аз по повод на моята работа.
- Не ви ли харесва?
- Мога много повече, тъй като знам езици и компютър. Имам и висше образование...
- Друга работа за вас няма. Няма и няма да има.
- Но защо?!
- Така. Просто няма да има и туй то.
- Но аз не искам да ме назначите за министър-председател. Искам само да работя това, което би отговаряло повече на моето образование и опит. Даже не претендирам за длъжността инженер...
- Нямаме друга работа за вас.
- Но при вас работят на по-квалифицирана работа хора без дипломи за инженер, които не знаят нито езици, нито компютър!
- Ще работите там, където сега работите. Друга работа за вас няма и няма да има. Ако не ви харесва - напуснете.
- Но защо?
- Така.
- Вие ли сте го решили?
- Ние сме го решили.
- Кои "ние"?
- Това не ви засяга.
- Искам да говоря с тези, които са го решили - кой е свой и кой е чужд.
- Не сме длъжни да се отчитаме пред вас. По-добре си вървете.
- През цялото време имам чувството, че искат да ме смачкат и не знам за какво. Върши се истинско гонение. Аз или спя, или работя. А през почивните дни просто нищо не ми се прави. По времето, когато учих, жадувах да кажа своята нова дума в науката, да спомогна за прогреса, всичко това сега ми изглежда като сън...
- С личните си проблеми се обръщайте към психолог.
- Защо така ме ненавиждате?
- Това са само собствените ви натрапчиви мисли. Тук е производство и решаваме производствени проблеми. Личните ви преживяния не ни засягат... И едва ли са интересни за някого...
- И все пак... Трябва да има някакво обяснение за ненавистта ви към мен. Поне ми обяснете по какъв принцип делите целия свят на "свои" и чужди"?
- Още веднъж ще повторя, че това са само ваши догадки. Това ли е всичко?
- Не.
- Какво още?!
- Работната дреха, която сте ми дали, ми е тясна. Тя явно е за хора като вас, но на мен ми е тясна.
- Аз не се занимавам с дрехите! И престанете да се държите грубиянски, иначе ще извикам охраната.
- Добре, тръгвам си.
- Всичко добро!
- И на вас. Ето. (Хвърля на масата пакет с дрехи)
- Какво е това?!
- Работното ми облекло.
- Вземете си го веднага! Как си позволявате?! Настоявам!!!...
- Искайте от подчинените си. Бъдете здрав!
- Чакайте! Върнете се! Вземете си парцалите!
- (Без да се обръща) Това са ваши парцали. На вас повече ще ви отиват.
Затръшва се врата. Отдалечаващи се крачки. Тишина.