Мирский Христо
01. Поэтическое окошко / Poetic Window / Поетично прозорче

Самиздат: [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь|Техвопросы]
Ссылки:
Школа кожевенного мастерства: сумки, ремни своими руками Юридические услуги. Круглосуточно
 Ваша оценка:
  • Аннотация:
         Это место для новых поэтических вещей, пока я не разместил их по тетрадям и книгам, или иначе для старых вещей, потому что я давно перестал писать по руски, а недавно и по английски, которое будет обновляться примерно раз в пару месяцев, и когда это уже перестанет случаться, то значит меня больше нет. Вот так-то.
         Это теперь с самого конца декабря 25-го и хотя бы на пол-года, так как раз меня не читаете то ни к чему мне и стараться.



OTHERS





          THE LIFE
          (a 1001 syllabic poem)

     Ah, the life is something very precious,
     say the moralists, but what if -- no?
     And the end-goal is again suspicious,
     what's the other life, what keeps in store
     it for me, for I'm not avaricious?
        So that I think this is silly fabºle
        and invented 'cause we are not abºle
        to exist without the matter more.

     Yet, if we just leave aside the "after",
     it is also not so bad a thing,
     keeps us, while it can, afloat -- a raft, ah? --
     and, if we don't prematurely sink,
     helps us to avoid the big disasters.
        What means that while we are young, are happy,
        being silly makes the life an epic,
        or we like it more, the less we think.

     But if I were God and had decided
     to invent some game, to kill the time,
     in which everything quite long abided,
     though it changed, gave birth, was not like I'm --
     well, this all without death can't be guided.
        So that, to make interesting the matters,
        all the time must change the mortal matter,
        or one must descend, when once has climbed.

     Now, it turns that God has done His duty,
     or His pleasure, if He can have one,
     in creating world not very beauty,
     but one us'ally does what can be done,
     and the things are stabºle and well rooted.
        Only this is not divine creation,
        and I see no cause for exaltation --
        using ouºr lives to have some fun!

     Mark, though, God or no, is not important,
     academic here is the point,
     He is from the forth dimension, soft of,
     moves in time, and thought with matter joins,
     we can not discern Him, and are mortal.
        So that we come to the same conclusions
        with explicit God or His allusion,
        and create we chiefly with the ... loins.

     Well, be as it may, we were created,
     or appeared evolut'nary,
     all the times then, don't know why, we waited
     to be happy like kings or khalifs,
     yet by ... sufferings's life animated!
        Known is, good from bad 's-not separabºle,
        even if you care more than doubºle,
        'cause: why should you pay by low tariff?

     See, the living things are harshly punished,
     for to stick to some important rules.
     They harm one another very cunning,
     using teeth, beaks, claws, horns, feet, and tools,
     all with what them Evo-God has furnished.
        In this way each for his interest carºes,
        stopping not the others t'look for theºirs,
        having gone not for a day to school.

     But the bad thing is the ... probabil'ty,
     with which is returned to every deed,
     so that often suffers not the guilty,
     what is quite discouraging, indeed,
     and from moral point for me is filthy.
        Plus that often wins who's fast and clever,
        what is justified, but should has never
        happened that with luck survives the beast.

     What leads to the thought that life is error,
     which competes, part of the rules to be;
     if succeeds to cast not heavy terror
     then the other "errors" must agree
     with the former, building kind of stairs.
        At the top of it are we, the peopºle,
        though we "stir the water", make high rippºles;
        will this cause disasters we shall see.

     The important 's-the collaboration,
     harmony and equilibrium,
     nothing stays in total isolation,
     nothing's perfect, this is ouºr doom,
     theºre's always some continuation.
        So that one's to think about the others,
        what's not pleasure much but burden rather,
        with all chances t'miss to come to bloom!

     Also heed that no good, no bad, 's-theºre,
     from the point of Nature-God that's it,
     yet one always must for himself caºre,
     for the others, maybe, just a bit.
     Hence, for th' living things the life's not faºir;
        full is with unknoºwn variabºles,
        so that everything alive has troubºles,
        as if life's impossibºle, is myth.

     Every cloud, though, has its silver lining,
     which is that the life is interesting,
     meaning that if is not even tiny
     problem, then it stays just on the brink,
     penetrates the zone when risk is shining!
        Maybe 'cause by affluent conditions
        one is tasty prey, what means -- perdition,
        yet this is a rule, not mere kink.

     Also th' life is very democratic,
     weeds and useful plants grow stem by stem,
     th' bad endure, they are so "emphatic",
     th' good are weak, but praised and sweet like jam;
     saints and villains live in castºles, attics.
        Anyway, once born withoºut asking,
        we've to hope for good, the bad just masking,
        for are stuck like in its shell a clam.

     Apr 2017





ДЕТСКИЕ МИРСКИЗЫ



          В ЛЕСУ РОДИЛАСЬ ЁЛОЧКА
          (современная интерпретация)

     В лесу родилась ёлочка
     Как палочка стройнà,
     И впору стало чтобы ей
     Гордилась вся страна.

     Такой была в жаре она,
     В холодной зиме тож',
     Такой среди дубов, рябин,
     Каштанов иль берёз.

     Метель её метелила,
     Мороз 'ё морозил,
     И хлопья снега кутали,
     Оставшихся без сил.

     Однажды зайка серенький
     На ёлочке дрожал,
     Пока внизу огромный волк
     Рысцою пробегал.

     А то ворона каркала:
     "Кар, кар, я вижу всё,
     Вон там змеиное лежит
     Под веточкой яйцо."

     Да вот что мохноногая,
     Лошадочка бежит
     И сани тянет за собой,
     На них мужик сидит.

     Размахивая топором
     В тиши лесной орёт:
     "Все ёлки-палки с'час срублю
     Под корешок. Вперёд!"

     Лошадочка-то хитрая,
     Летит на бугорок,
     И сани нàбок валятся --
     Даёт ему урок!

     В сугроб он головою вниз
     Врастает и торчит,
     Ногами машет как жучок.
     Вдруг ... хохоток звучит.

     Отряд из местных-то ребят
     Прогуливался там,
     И перед их глазами, вот,
     Возник эт' тарарам.

     Сбегаются к нему они,
     За ноги тянут, эх!
     И вытащили, хоть дурак,
     Да всё же человек.

     "Зачем Вы, дядя, в лес пошли
     Деревья-то рубить,
     Когда сажают их теперь;
     Вас нужно бы побить.

     Да коли пострадали, что-ж',
     Обратно топорок,
     Поправьте сани и домой --
     Подводим так итог.

     К тому-ж', кто рубит топором?
     Отстали Вы, ну да!
     Как вылупившегось с птеро-
     -дактилева яйца.

     Раз дèревца рожает лес,
     То пусть те там растут,
     Пока со старости вконец
     Засохнут и помрут.

     Несёт детишкам радости
     Синтетика в наш день.
     Ну ладно, мы потопали,
     Ходить-то нам не лень."

     11 2015




          БЯКА-БЯКА

     Бяка-бяка, ... кулебяка!
     Не люблю твою я мякоть.
     Как любить твою же мякоть,
     Раз потом я должен ... какать?

     А потом я должен какать,
     Коль наевшись кулебякой,
     Ибо у тебя-то мякоть
     Прямо просит м'я покакать!

     Но как сяду, значит, какать,
     То выходит только ... слякоть,
     Только слякоть, кулебяка,
     А вот разве это какать?

     Я хотел бы, кулебяка,
     Твёрдое, как все, покакать,
     Да выходит жижа, слякоть,
     Ибо бяка у т'я мякоть!

     Дело в том, что я покакать
     И люблю, да уж не слякоть.
     Потому я, кулебяка,
     Всем и говорю: ты бяка!

     08.2020

     П.С. Ну, я уверен, что не смотря на превосходные рифмы найдутся, и немало, матерей, которые скажут, что это вовсе не стихи для детей, правильно я подозреваю? Вот, а с другой стороны такие стишки как раз то, что понравилось бы маленьким (а то и большим, мне, к примеру) детям, ибо здесь нет никакого секса, ничего непристойного, ни экшенов и прочих ужасов, да и слово не похабное, ведь так? Из чего следует, что у таких матерей плохое чувство юмора, раз они не могут оценить потребность развивать чувство юмора у своих (а то и чужих) детей.
     Да ладно, коли таким матерям не нравятся такие прямо детские рифмы, то пусть они попробуют ... с собаками, это очень интеллигентные животные, и я уверен, что они оценят правильно моё стихотворение. В смысле, что я считаю, что дня за два за три можно легко привить собакам такой рефлекс: когда вы им говорите бяк-бяк, то они будут вам отвечать бау-бау, или тяв-тяв, или джав-джав (как это по болгарски, но турецкого происхождения)! С кошками, пожалуй, не получится, они слишком самонадеянные зверюшки, но тогда соберите денежек и купите себе ... лошадочку! Если будете читать ей или ему этот стишок каждый день (а ещё лучше перед кормёжкой) то они научатся смотреть на вас такими проникновенными глазами, что даже томно на душе станет; мне думается, что они может так и свыкнутся с этим стишком, что не захотят согласиться сесть верхом на них если не прорецитировали им его хотя бы раз.
     А то можно найти и другое применение стишка, можно решить начать называть вашего возлюбленного просто кулебякой, и он подумает, что это выражение ваших нежных чувств, а вот через некоторое время, случайно, прочтёте ему этот стишок (или оставите листок с ним где-то на видном месте), и сможете спокойно дать волю вашему ... презрению к мужчинам вообще, и к вашему мужу в частности, используя этот безобидный детский жаргон. Это будет очень стильно, мне кажется.
     Ну, дело ваше, мне лично стишок очень нравится, особенно за то, что в нём всего лишь 5 слов с рифмой (бяка, кулебяка, мякоть, слякоть, какать -- но это всё равно что их 4, ибо первое это часть второго, это как бы рифмовать полковник с подполковником), и с их помощью я написал 5 куплетов. Вот какой я молодец!




ФИЛОСОФСКИ





          ДАЛЕЧ ОТ ДЕМОКРАТСКИТЕ НИ КАШИ
          (мирскет)

     Искам аз да духна из Европа,
     но за дълго, докат' ... хвърля топа.
     Щот' там и край кофите да мина
     пò е харно, все пак е чужбина.

     Главният проблем е хабитата;
     що да ручам все ще найда нещо;
     ала нощем где да свра главата
     е проблем дори кога'й горещо.

     Не че мразя аз страната своя.
     Тук дори псувните знам отлично!
     Но живея толкова трагично,
     че да хукнал бях, мечтая, с роя.

     Със рояка емигранти наши,
     литнали далеч от наште каши,
     где ги немотията не плаши.

     09. 2020




          С МИСЪЛ ЗА ОРГАНИЗМА
          (мирскет)

     Познава се, си мисля, организма,
     комай че най-добре при ... онанизма!
     И който го, 'ма хич, не практикува,
     Бог нему някой болест пророкува!

     'Ко счита някой, с туй аз Бог кълна,
     то моля, нека бъда извинен.
     Но яхнеш ли фройдистката вълна
     на нищо не бъди ти изумен!

     Плюс туй сме ний животни, що да крийм,
     и сексът is necessity, not more.
     Секретите са в нас като в затвор
     и трябва да се пуснат, to be free!

     Тъй какт' е грозно пълен нос с сополи,
     така и тука, друг 'ко не помолиш,
     махни боклука, та да-н' се неволиш?

     09. 2020

     П.П. Ами, господа, че и госпожи, аз не съм сексолог, но имам пресантимана, че съм съвсем прав. Защото, ако си позволя да подобря несполучилия колега Вапцаров (който още съвсем млад изцяло бил "овапцал" работата), то ...
     Със секса под вежди се гледаме строго,
     и боря се с него доколкото мога.
     Със секса сме в разпра, но ти не разбирай,
     че мразя аз секса,
        напротив, напротив,
           дори да умирам,
     то секса, що ужким привидно отричам,
     аз пак ще обичам, аз пак ще обичам!
     Кхъ, кхъ.




          АЗ ИСКАМ

     Аз искам да ме погребат във гроб студен,
        защото 'ко ми'й топло ш'се разложа;
     ще щъкнат атоми на вси страни от мен,
        и с мирис лош накрая ш'се изложа.

     Аз искам хората да съжаляват,
        че ми е трябвал цял един живот
     да схвана, че светът се'й с мен ... задявал,
        и гените били са мой пилот.

     Аз искам да ме помнят със доброто,
        щот' злото, то ни винаги съпътства,
     и да запомнят също мойто мото:
        търси в теб таз' искрица, що възкръсва!

     Аз искам да съм нечий идеал,
        звезда във мрака, фар, що да напътства.
     Щот' инак за какво съм аз живял?
        Не ща чрез мен живота сал да'й ... пръцнал!

     Аз искам на умереност да уча,
        щот' лудости твори безспир дивака.
     Но виж, кога нещата се закучат,
        да се опълчват смело, без да чакат.

     Аз искам да възхваля интелекта,
        що скрити връзки във нещата дири,
     щот' сал тъй ний съзираме обекта
        единен, целий мир, със нас надире!

     Аз искам също ... секса да пребъде,
        защот' живота е едно сношение.
     Той дава живинка, взаимен ... гъдел,
        и ни насочва към обединение!

     11. 2020




          НЕ СЪМ, НЕ ЗНАМ, НЕ ВИЖДАМ

     Не съм поет на демокрацията аз,
     не уважавам просто тази шлюха.
     Тя може лъскава да е -- голям ù праз!
     Не я харесвам -- всички ли ме чуха?

     Не съм закърмен със лъжи, измами,
     а с правда, за която да се мре.
     Не вярвам на партийните ... имами,
     и креснал бих на всичките: "Сус, бре!".

     Не ща глупаци да ме водят за носа,
     щот' стъпили са на торби с мангизи.
     Затуй за нашата промяна се кося,
     разумни не съзирам йощ' филизи!

     Не ща с мошеничества, далавери,
     да се придвижват хората напред,
     а който е в доброто поглед вперил,
     изобщо да не види берекет.

     Не може със омраза, егоизъм,
     да стигнем нявга до приличен хал,
     или без никакъв колективизъм
     народ един да се запази цял.

     Не може с маскарлъци да вървиме
     напред, тъй тъпчи се сал на место;
     омразата със грижи 'ко-н' смениме
     не ще да бухнем нивга кът' тесто!

     Не бива правият да'й тоз' с парите,
     натрупани с безскрупулен грабеж,
     но кой днес на такъв да свий сармите,
     щом лозунга е: грабвай, после беж!

     Не бива ученото да гладува,
     или доброто, щот' било с морал.
     Там, безсърдечността къдет' домува,
     е винаги нахалният успял.

     Не знам кога ще заживеем дружно,
     но демокрацията ни сломи!
     Народът да се поучава'й нужно,
     а тя му мозъка съвсем проми.

     Не знам България дали ще има,
     щот' засега се ние сал топим,
     но сме във тридесет-годишна зима,
     и като мечките дълбоко спим.

     Не виждам изход, докат' демократи
     ни нас делят и противопоставят;
     светът край нас живей, а ний си патим,
     и сал мошениците се прославят!

     Не виждам слънце, дор' не проумеем,
     че трябва ни спасяващо ядро,
     коет' за разликите да милее,
     но да ни стяга кат' букет в едно!

     12. 2020





          ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^ ^

     - - - - -

     Господа читатели,
     Я вроде бы отказался писать больше стихов по русски, да вот, каждый год что-то да появляется и накапливается, так что я подготавливаю следующий сборник стихов, который уже имеет название, "Мирскизы", да только он появится нескоро, наверное к 2020-му году, к моему семидесятилетию. Однако даже и когда он появится, то он будет открытым и будет дополняться через год-два, потому что это последние стихи, и даже тогда перед тем как добавить что-то к его разделам, я буду публиковать вещи сначала в это окошко. Это может быть и непривычно, но для меня становится привычным, потому что я не могу позволить себе люкс публиковать каждый стишок в отдельном файле, я просто не могу разбрасываться по мелочам. У меня и так куда больше сотни вещей, и это при условии, если вы заметили это, что мои материалы на других языках я публикую только по целым книгам, чтобы они не превалировали перед русскими вариантами, и чтобы уменьшить хотя бы число вещей.
     Так что вам придётся привыкать к тому, что нужно будет хотя бы раз в месяц заглядывать и сюда чтобы проверить не появилось ли что-нибудь новенькое. А оно будет появляться через месяц-два и на трёх языках, на которых я пишу, на болгарском, русском, и английском, только что постоит там некоторое время, постоит, и потом исчезнет, чтобы уступить место новым добавлениям, учтите это! Единственное что я могу сделать, чтобы облегчить вам немного жизнь, это информировать на видном месте перед открытием этого файла (на некоторых сайтах может и добавлением в конце заголовка) о дате последнего добавления, и об языке. И так будет продолжаться пока я не отправлюсь на тот свет. То что будет добавляться как отдельные файлы это серьёзные вещи, а поэзия для меня так, отдушина. Ну, это всё.

     - - - - -

     Dear readers,
     I have to tell you that after I have finished my early poetry I have begun to write new verses in English, and hope them to become even more than the early ones, and have found a name for my new collection of verses, "Variations On Ho-ho-ho Theme", only that it will appear not soon, probably in the year 2020, for my 70th anniversary. But even when this new book appears it will be open and will be supplemented with new things after one-two years, for the reason that these are last verses, there will be no other book; still, before adding to its sections I will publish the new pieces first here, in this window. This may seem unusual, yet for me it becomes usual, because I can't allow myself to be diverted with trifles, can't publish each verse in a separate file. I have much more than hundred pieces, and this under condition, if you have paid attention to this, that I publish in foreign languages in whole books, so that they did not prevail before the Russian variants, to decrease at least the number of the things.
     So that you have to become used to this, that at least once in a month you have to look here for to check whether something new has appeared. And it will appear after one-two months and in the three languages in which I write verses, Bulgarian, Russian, and English, only that the new things will stay here for a while, and after this will disappear, in order to make place for new additions, mark this! The only think that I can do to make your life a bit easier is to inform you on a noticeable place before opening of this file (on some sites maybe even adding to the very title) the date of last addition and the language. And I will proceed in this manner until I will leave this world. This what I will add as separate files will be serious things, and the poetry for me is just so, for diversion. Well, that's all.

     - - - - -

     Господа читатели,
     Трябва да ви кажа, че след като аз приключих с ранната си поезия, въпреки че се заричах да мина само на английски, започнах да пиша нови стихове и на български, и дори съм измислил име за новата стихосбирка, "Последно Люпило", само че тя няма да се появи скоро, вероятно към 2020-та, по случай 70-тата ми годишнина. Но дори и когато тя се появи тя ще е отворена и ще бъде допълвана с нови неща през една-две години, защото това са последни стихове, няма да има друга книга след тях; независимо от това, обаче, преди да добавя нещата към нейните раздели, аз ще ги слагам първо в това прозорче. Това може да изглежда непривично за вас, на за мен започва да става привично, защото аз не мога да си позволя да се отвличам с дреболии, не мога да публикувам всяко стихче в отделен файл. Аз имам доста повече от стотина неща, и то при положение, ако сте обърнали внимание на това, че на чужди (за руските сайтове) езици аз публикувам в цели книги, така че те да не превалират над руските варианти, да се намали поне броя на нещата.
     Така че ще трябва да свиквате някак-си с това, че поне веднъж месечно ще трябва да поглеждате тук, с оглед да видите дали се е появило нещо ново. А то ще се появява през месец-два и на трите езика, на които аз пиша стихове, български, руски, и английски, само че ще постои известно време, след което ще изчезне, за да направи място за нови добавки, обърнете внимание на това! Единственото нещо, което мога да направя за да ви облекча малко живота, е да слагам на видно място преди отваряне на този файл (на някои сайтове дори като добавка в края на името) на датата на последното добавяне и езика. И ще продължавам по този начин докато си отида от този свят. Това, което ще се появява в отделни файлове, са сериозните неща, а поезията за мен е просто така, за отдушник. Ами, това е всичко.

     - - - - -




 Ваша оценка:
Связаться с программистом сайта.

Новые книги авторов СИ, вышедшие из печати:
О.Болдырева "Крадуш. Чужие души" М.Николаев "Вторжение на Землю"

Как попасть в этoт список

Кожевенное мастерство | Сайт "Художники" | Доска об'явлений "Книги"