П Ъ С Т Р А КАЛАМ БУРИ АДА Хумористични стихове, нонсенси и каламбури Христо МИРСКИ,      София,  2002      [ Доколкото това е оформено като книга то на корицата, евентуално, снимка на тарикатски усмихнат и "изтупан" с костюм мъж, от чието горно джобче на сакото се подава един ... презерватив. ] На Иванчо Йотата посвещавам. СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ         Почти сериозно         Пародии на песни         Политикарски         Леко секси         Гадорийки         Епитафи         Memento Mori         Нонсенси         Лимрици         Други каламбури         Акростихове         Послеслов         Приложение I (стихове на руски) -- тук отсъстват, те са в "Русская поэтическая тетрадь"         Приложение II (стихове на английски) -- пак отсъстват, те са в "Английская поэтическая тетрадь"         Приложение III (multilingua) -- пак отсъства, тя е в края на "Комунизмът като религия"         Приложение IV (направи си сам) -- също отсъства, но то е кудош, няколко празни листа. ПОЧТИ СЕРИОЗНО Съдържание на този раздел         Балада за жената като такава         Цървули         Алгоритъм         Доцент         Ода за хурката на баба         Дивото зове         Моите придобивки         Все по-често срещам знаци Балада за жената като такава Жена -- това е нещо твърде женско; жената, може би, е негативен мъж? Жената, казал бих, е нещо тъй английско -- звучи приятно, лесно и ... неясно. Жената можеш да сравниш със всичко: тя нежна е кат' палав слънчев лъч, ала извърнеш ли се малко настрани, изчезва той, съвсем като жена. Красива и примамлива, ала бодлива като роза; като нощта потайна, пълна със загадки; тя грее като слънцето, ала изгаря като него; като дете е непосредствена, и ... глупава като дете. Омайва, казват, като руйно вино, а сутринта главата те боли. Тя като въздуха е жизнено необходима -- изгаряш с нея, както в кислород! Но някой учени глави твърдят, че ако дишаш в много кислород, еуфория настъпвала тогава -- такова нещо, средно, между лудост и любов. Като луната тя сияе -- със отразена светлина; като Вселената е вечна и безкрайна. И като майката-земя е плодородна: какво засееш, туй пониква -- зависи от сеяча. Като тревата тя е гъвкава и нежна, ала, настъпиш ли я, се прекършва и увяхва. Хъм, зависи -- казват, че след по-обилен дъжд отново се възправяла, окъпана и девствена отново! Тя като праскова е сочна, апетитна; и като майка любеща -- добра; като пчеличка -- неуморна, работлива; ... като змия коварна, уви, да! Жената е като парите: ако ги нямаш -- търсиш, ако пък имаш много -- хич не ги цениш; тя като гравитацията е необяснима, ала на нея се крепи светът! Жената можеш да сравниш със всичко. Със всичко, само не с мъжа! Мъжът е логика, рационалност, разум; жената -- страсти, ентропиен генератор! О, спрете, философи и софисти! О спрете, прагматици, и идеалисти, или пък реалисти. Спрете вий, мъже! Послушайте жени: сегашни, бъдещи и бивши: Жената несравнима е с мъжа. Прекрасно, значи тя е несравнима! Жената трябва да е винаги жена. И, може би, в това е красотата на жената, защото красотата също е жена,    или обратното,        или дори едно и също. 01.1977 Цървули Вчера купих си цървули, щото вятър взе да брули, а и дъжд студен забръска -- като че ли е зимъска. Не че много са на мода, ала не пропускат вòда, а приличния чепик стана вече твърде шик. Във туй мръсно кално време на цървула не му дреме и е истинска находка при таз' синоптична сводка. Днес във локвите си джапам и около мене зяпам как народа навред щъка и разглежда ми патъка. Някой пита притеснено: нè ли ми е тъй студено да се скитам аз по друма на крака с таз' твърда гума? Друг ме пита колко чùни и къде е магазина, щото който си разбира бърза да се екипира. Трети само ми се чуди -- тъй де, от какви подбуди се разхождам по цървули -- цъка с език и се пули. Но на мене не ми пука какво мисли комшулука, че не ми е според джоба, нито хляба, нито боба. Наближава люта зима, всеки харчи колко има -- зимнината да скалъпи, дорде пролетта напъпи. Аз, понеже имам малко, колкот' и да ми е жалко, щом е подивял пазара, по цървули ще я карам. 1996 Алгоритъм Сутрин ставам и се питам: що живея тази vita     във мизерия затънал --     що бях сял, що съм пожънал,         та не стига вече за храна? Ежедневният ми ритъм буреносно ме връхлита     и, изгубил веч' надежда,     ми поднася неизбежно         шок след шок за цялата страна! По пазара като скитам почнах вече да залитам,     че от глад ми премалява,     но, щом друго не остава,         карам пак на хляб и на вода. Гладория страховита целия народ помита;     всичко вече сме опасли     и седим на празни ясли,         и не идва ум във таз' глава. Всяка нощ сънувам пита, или баница завита,     но това не ме засища     (и не храни цяла къща) --         тихо куркат моите черва. Седна ли да ям омитам даже трици и ракита,     и проклинам таз' промяна,     и се чудя как тъй стана,         че сме аутсайдери в света? Пак ни граби малка свита -- олигархия мастита --     и от ляво и от дясно,     а народа е натясно         и не знай защо и докога? Веч на нищо не разчитам и ще стана май комита,     та ще развъртя бухалка     по тез' дето ни будалкат         та едвам крепим се на крака. Умни хора аз почитам, пък и книжчици прочитам     да намеря в тях утеха,     но съвсем не виждам лèка         подходящ за наш'та тегобà. Тъй че търся алгоритъм, как да ям аз до насита,     да работя, да се смея,     и у нас да си живея,         ала май е само блян това? 02.1997 Доцент (посветено на научните работници) Днеска, ако си доцент, значи да стоиш без цент     два дни само след заплата     и да ти гори главата         от проблемите безчет, щото всеки твой студент (ако бачка на процент)     те купува и продава,     и съвсем не те признава,         а е още пубертет. В трудния за теб момент той си пафка дълъг "Kent"     всячески да ти покаже,     че парата само важи         и създава в света ред. Ех, да беше Президент на компания, агент     на търговска фирма, банка,     щеше да ядеш луканка,         не да ходиш гладен, клет. Но не правиш прецедент, туй е обичаен тренд:     щом народа обеднява     за наука той забравя,         ами хуква по гурбет. Затова, без сантимент, приеми тоз' декремент     в твоя статус социален     и, макар да съм банален,         ще ти дам един съвет: вместо да стоиш сломен в тесния апартамент,     да те хокат всички в къщи     и жената да се мръщи,         че дори и за омлет нямала асортимент с тоз' паричен контингент,     че и бобена чорбица     пак не става без парица,         хлябът -- сух е без пастет; за да си задоволен не упорствай кат' кретен,     ами извлечи поука     и на своята наука         извърти ти пирует. Слез от своя постамент и с замах на диригент     ум и сили направлявай,     с търговия се залавяй,         не прави се на естет! Ясно е като в бял ден: хващай се ти със пласмент --     хем главата ще отдъхне,     в джоба хем пара ще пъхнеш,         и ще мажеш масло с мед. Туй е правило-цимент, виждаш го на всеки стенд;     няма що да му умуваш --     далаверата царува         и тръби навред с тромпет. Стига толкоз, комплимент аз не чакам, ни патент,     да си взел дано поука,     щото свършвам аз дотука         този дълъг мой куплет. 05.1997 Ода за хурката на баба (че тя е вече доста слаба да хване сам-сама перото, пък е и с перде на окото) -- I -- Хър-хурр -- тъй хърка стара хурка, мър-мурр -- тъй мърка кротка мурка,    бръм-бримм -- вретеното приглася. Вюу-фюуу -- виелица вилнее, пръс-фъсс -- сурово дърво тлее    и в дрямка баба се унася. Плим-пламм -- припламват дървесата, паф-пуфф -- димът към небесата    кълби и вятър го разнася. Баф-джафф -- пролае нейде куче, яа-уаа -- крещи немирно внуче    през пътя, в близката къщурка. Уу-муу -- обажда се телето, грух-чухх -- отвръща му прасето    и в кочината си топурка. Кря-гаа -- изкряква гъска, патка, коо-коо -- кокошчица пернатка;    поглежда баба свойта хурка. Бъл-гълл -- поточето бълбука, кап-чук, чук-кап -- тъй пей капчука --    дъждът тече в тръбата тънка. Гърр-ръмм -- гърми се и се святка, и баба своята забрадка    поправя, под носа си мрънка, отново хурката наглася и в миналото се понася,    вретеното докато врънка ... -- II -- Ех, време минало отдавна, ех, време достославно,    изтекло като бистра вòда    до капчица, на пода,       от медни менци обгоряли,       от старост излиняли. Не беше хурката готова -- тояжка орехова    самотно в стаята подпряна,    в кюшето нейде свряна,       отсечена от дърво трайно,       стоеше там нехайно. Отсякоха я с брадва остра, със брадва кат' за мостра,    сушиха я под топла стряха --    там дето всички спяха --,       и край казана за ракия       я дялкаха с чикия. След туй опърлиха я здраво та почерня направо,    гравираха я после чинно --    да стане по-картинна --,       и тук-таме я оцветиха        (та даже прекалиха). Тъй стана наш'та хурка нова след много труд готова,    най-хубавата във селото --    за радост на окото.       Седеше често с нея баба       дордето втаса хляба ... Ех, хурчице на баба! -- III -- Когато баба поотрасна    тя стана първата мома в селото, бе така прекрасна,    че на момците взе ума и всеки в нея се прехласна. Косата черна и смолиста,    на дълга плитка изотзад, очите сини кат' мъниста,    а погледа пък -- благодат неземна и наслада чиста. Устата -- роза миризлива,    с червени устни като жар, с усмивка нежна и красива,    със зъбки бели -- сякаш вар; и шийка -- кат' на самодива. Ръцете -- пъргави, чевръсти,    що шетаха чак от зори, а не стояха тъй на кръста;    що хванат -- всичко им спори -- със работливи, сръчни пръсти. Бе баба млада, стройна, тънка,    отпред -- наболи две кълба, а между тях дълбока гънка;    мъжете правеха тълпа кога излезеше навънка, кога заклатеше бедрата     (но не от вятър, а така), кога закършеше снагата     (отзад поглеж -- то красота!) -- влудяваше им тя сърцата! Живот живееше си баба    дордето беше тя сама (не бе кат' днес немощна, слаба),    но искаха я за жена ... Ех, стара хурчице на баба! -- IV -- Първи момък 'га довтаса -- тънък кат' ракита -- да се смее не миряса, даже го попита как крепи се на земята вятър кат' задуха, ил' хвърчи и се премята като сламка суха. Вторият пък бе тантурест кат' за три юнака, или още като буре, тъй че тя не чака в двора той да се намери, нито да го слуша, а направо го замери със загнила круша. Трети момък -- катран черен, с нос кат' крива гега, рошав, рунтав, начумерен -- прати го да бèга през баири и през вади, нийде да не спира; да не плаши стари, млади -- пустият вампирин! А четвърти -- ужким харен, със перчем зализан, силен като кон товарен, със шарена риза, ала пак не го хареса, щото много пиел и, като го хванел беса, с всекиго се биел. Петият -- като девойка нежен и разглезен, не ожънал ни ръкойка -- нè е мъж полезен. Други -- дребен, не ù тряб'а тази мижитурка, него, туй го помни баба, гони го с таз' хурка ... -- V -- Но веднъжка баба зърна    момък снажен кат' елен, поглед срамежлив отвърна,    но запомни този ден,    слънчев и зелен. Птички пееха в полята,    и моминското сърце литна горе в небесата,    сякаш досега в мазе    бе държано все. Щото бе левент той славен,    силен, строен и напет, като че ли дъб възправен,    с мускули кат' на атлет    побеждавал вред; с плещи като скрин обширни,    с длани като две весла -- работливи и неспирни --,    с нозе като дървеса,    здрав като скала; с поглед остър -- сабя тънка,    с профил като някой бог, що от рая на навънка    тръгнал бе за кратък срок    по света широк. Тъй спря баба да се киска    щото осъзна добре: в тоз' мъжага и се иска    тя на завет да се свре    и ... се предаде. Хурката сама остана    в следващите малко дни, че за сватба време стана,    и за танци и игри,    и пир до зори ... -- VI -- Луд тъпан бие, хоро се вий, хоро се вие, луд тъпан бий,    излиза млад и стар във селото    па се захваща той на хорото. Всеки играе, никой не трай, никой не трае, всеки играй,    навред се шири днес веселбата    и всеки рипа бързо с краката; и сам си пее и кърпа вей, и кърпа вее и сам си пей,    трамбова, тъпчи, блъска земята,    и чупи, кърши кръшно снагата. Мома се смее, агънце блей, агънце блее, мома се смей --    момата, щото сватба се вдига,    агнето, щото ножът го стига. Слънцето грее, вино се лей, вино се лее, слънцето грей --    слънцето скоро ще да залезе,    вино във всяко гърло ще влезе; и всеки пие, никой не спи, никой не спие, а всеки пий --    ще спи кат' дойде лютата зима,    сега пък пий, че пиене има. И куче лае, че туй си знай, кучето знае само да лай,    не знай хоро то, ни ръченица,    ни да се хване с теб за ръчица. Огънят тлее, димът се рей, димът се рее, че огън тлей,    цвърчи на тази топла жарава    кебапче, шишче, хапчица здрава; кой как умее нагъва, брей, всеки нагъва както умей:    прасе, овчица, кокошка, гъска,    агне, теленце, ил' патка дръзка; и се не мае, че идва край -- краят на пира настава, май,    кога зората се чак разпука    и се разбяга веч' комшулука. Луд тъпан бие, хоро се вий, хоро се вие, луд тъпан бий,    булката вече мъжа познава --    бавно, полека ... баба ще става. Баба се смее, агънце блей, агънце блее, баба се смей,    агнето още сал се катурка,    а баба гледа своята хурка ... -- VII -- Оттогава минаха лета, нашта млада булка остаря,    народиха се дечица; първо мъжка рожбица дойде, женско беше второто дете,    после тръгна върволица: де момче, веднъжка даже две, де, понявга, както Бог даде,    и красавица-девица. Седем рожби свидни тя роди, три румени булки задоми,    два сокола-сина също. Сал едно дете изпреварù майка си, та в гроба си се скри;    а един е с нея в къщи. Тъй докато времето тече бабата с вретеното преде    и понякога се мръщи, че връхлитат спомени безчет: радостни и тъжни -- тъй, без ред,    като шарен боб в торбата. После с внуци баба се сдоби (седемнайсет, ако не греши,    че ù одъртя главата), ала всичките им имена де да помни старата жена    скръстила ръце в полата. Скръстила ръце, че то поглеж -- цял живот все прежда да предеш    нè е кат' да си актриса; нито пък деца да народиш е като в кресло да си седиш,    тъй че баба умори се, и за писаната хурка аз, вместо баба си добра в тоз' час,    цяла ода днес написах. 08.1997 Дивото зове На всяко ядене отива да сложиш мъничко коприва, обаче аз, кат' личност ярка, добавям мъничко глухарка. И див лук скубвам 'га намеря, листа липòви също бера, а пък кога изскочи лапад не му умувам, ами лапам. Понякога листа иглика за някой манджа са прилика, и ябълки и дюли може аз в тенджерата си да сложа. Но най-голямата примамка за мене е зелена джанка, че се вместо домат прилага, и е хем кисела, хем блага. Освен това си сбирам гъбки -- големи, или като пъпки -- двайс'тина вида знам поне и хапвам си ги от сърце. От плодовете пък вина си правя аз със вещина: от вишни, трънки, от малини, от джанки даже, от къпини, от ябълки и круши диви, от портокали, шипки, киви, от боровинки, касис, ананас, или от що хареса се на Вас. Така че Ви съветвам всички да плюнете Вий във ръчички и да събирате що Бог Ви дава, че то не се живей във таз' държава. 12.2008 Моите придобивки Моя е всичката бедност на тази земя, и демократската, гладната, ни участ зла; и свободата да ям или не пак е моя, или да спра зиме парното -- щот' мразя зноя. Мое е и отчаянието на тунела, в който страната ни пътя си свой е поела; мои са и политическите ни масали, след като стъпкахме старите си идеали. Моя е толкова много и шумна реклама, че да направи народа порядъчно гламав; също корупция, подлости куп, и измами, и рекетьори, и проституиращи дами. Мой е поредният избор за нов Парламент, който отново не носи за мен дивидент, нито пък работа дава, че в наш'та държава нищо тъй както би трябвало вече не става. Толкова много са новите ми придобивки, че толкоз годин' не мога със тях аз да свикна; нито пък мога да съм убеден демократ, след като често червата ми куркат от глад. Но най-голямата ми придобивка е таз, че колкот' искам ... си псувам аз днешната власт! 01.2004 Все по-често срещам знаци Все по-често срещам разни знаци, че света е пълен със глупаци.    Не че чак съм изумен,    или много притеснен --    просто казвам го кат' феномен. Гледат, примерно, навред реклама, а пък тя си е ачик измама;    но досадния момент    е, че плаща я до цент    тъкмо купувача възхитен. Или искат вси да са свободни, но тъй кат' не са еднакво годни,    от това печели тоз',    който има сила, мощ,    и с туй свободата'й под въпрос. Или, че жените били равни на мъжете, но това'й забавно,    щот' при равни две страни    всяка ще се изяви    и различията прояви. Или пък: народа да избира, след кат', явно, нищо не разбира.    'ми тогаз ще победи    тоз', кой го добре върти    и будалка, а и му вреди. Също: хората следят хайлайфа със захлас, та чак не се изтрайва.    Но, след кат' не са от тях,    то не струват и петак    знанията им -- туй е за смях. Та, при свят тъй пълен със глупаци, честичко изпитвам веч' мераци    да съм като тях и аз,    но, уви, не става таз'!    Глупостта е божи дар за нас. 09.2011 ПАРОДИИ* НА ПЕСНИ Съдържание на този раздел         Обичам те със слива         Стàни жено         На бюрократа         Ричи-чичи         Гергано моме         Парлива глътка         Джамайка         Мама ми купи днес             * Може би не е лишено от смисъл да изясним етимологията на думата "пародия". Ами, тя е от латински произход и се свързва с позната фраза causa perduta, която ние превеждаме като безнадеждно положение. Само че то е такова, защото е излязло от тъй наречения заден проход! С други думи това си е едно звукоподражание, което се оказва, че имало корени чак в санскрита, където тази дума се произнасяла като "прьд", т.е. с едно мекичко "р" (а не както при нас с това грубо "ъ" пред него). Така, де, малко етимологична култура не вреди. Обичам те със слива1 (либрето за естр. песен, стил ню-слип-реге) Текст Познавам те отдавна, много отдавна. Знам, че си красива но никога не съм те виждал истински щастлива. Красива съм, да знам това, че много съм красива. Красива си, красива, ах, красива си, красива. Но днес почувствах радостта, че вече съм щастлива. Щастлива си, щастлив съм аз, щастливи сме, щастливи. Сърцето бие лудо, ах от радост то прелива И в моето се влива, ах, и в моето се влива. Защото слива си посях, посях в саксия слива! Обичам те безумно аз, обичам те със слива! Не ще пожаля младостта, и всичко дето имам ... Ти имаш всичко - младостта, аз имам мойта слива! Но отреди ми ти честта, таз' слива да поливам. Поливай мили! Радостта е да си имаш слива. За мене тя е любовта, щом с нея си щастлива. Щастлива съм, щастлив си ти, щастливи сме щастливи. Обичам те безумно аз, обичам те със слива! Обичай ме, любими, ти, обичай мойта слива! 1985 ? Указания Той, говори малка пауза голяма пауза Тя, игриво, палаво Той, припява басово Тя, пак така Той, пак така Пеят заедно Тя Той Тя Той Соло импровизации в стил ню-слип-реге Той, басово, натъртено Тя, весело, игриво Той, пак така Тя, също Той Тя Заедно Той, повтаря се два пъти Тя, може и повече пъти Стàни жено (по песента "Кацнал бръмбар на трънка") Стàни жено до- бричка, па сготви ми су- пùчка: малко лучец на- стържи, па го леко за- пържи; сложи меки до- матки, чушки люти и сладки, още два-три кар- тофа и вода цяла кофа; сипи ориз ше- пùчка, кат, на всяка чор- бичка, морков един на- стържи -- хайде, действай по- бърже; масло бучка мъ- ничка, чесън цяла гла- вичка, не забравяй ме- сото -- да съм мъж във лег- лото;   │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │   тури сол, меру- дия, че без тях е по- мия, бàхар, също да- фина, дошли чак от чуж- бина; бъркай, гребвай и пробвай, кусай, сърбай и зобвай, оцет ливни лъ- жичка, или лимон с ко- ричка; накрай стори за- стройка: яйца вземи ти двойка и във чиста па- ничка рàзбий ги със ви- личка; млекце сложи, во- дица и цялата па- ница добави във кот- лето да нахраниш мъж- лето.   │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │   След туй жено ра- ботна, дорде още си потна, с твойта нежна ръ- чица замеси ми пи- чùца2: в малко хладка во- дица разтрий бучка ма- ица, подир вземи та- вичка, или малка нощ- вичка; брашно сипи две чашки, но пресей го -- без грашки --, сложи щипка сол- чица и мазнина лъ- жица; добави и ма- ята, заедно със во- дата, стискай, бъркай и мачкай и тестото из- бачкай;   │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │     │   във тава на дъ- нòто просни го опъ- нàто, па нарежи до- мата -- ситно, не за са- лата; сиренце му на- трòши -- с 'кво сме жено по- лоши от хората в чуж- бина, дет' ги гледам на кино; добави и ме- сенце -- шунчица от пра- сенце --, гъбки клъцни на ситно да е по-апе- титно; ръсни пипер, чуб- ричка, после жено доб- ричка, метни я в фур- нàта, да похапнем здра- вàта.      05.1997 На бюрократа (пак по "Кацнал бръмбар на трънка") Всеки знай: бюрократа е картинка позната, той бюрото си пази сам-самин, без гавази. Един само говори (не ще нищо да стори), че бил дребна мушица и със слаба ръчица, а във същото време върти бизнес не дреме, че с парата държавна става баница славна. Други пък те премята, да си чупиш главата, и те праща напразно по инстанции разни, дето никой не сàка да те слуша и кряка, че го само отвличаш, та си гнева навличаш. Трети пък обещава, че ще те защищава, щом кат' правдата търсиш, ала нищо не върши, сал разтяга локуми и работи на думи, но не мръдва кутрето, ни от стола дупèто. Или само започне и с задачи по-срочни твоя въпрос закара нейде на глуха гара, и там той си остане дорде мъртвия стане, а ти сeдиш и чакаш докат' изкудкудякаш. А пък този що бачка чака тлъстата пачка първо в джоба да влезе, инак щ'ти се изплези щом гърба си обърнеш и хич няма да зърнеш документа потребен, щото много си дребен. Но що можеш да сториш? Колкот' и да се зориш, с векове бюрократа си живей на Земята. 07.1997 Ричи-чичи (либрето за циганска песничка) Ако имаш ричи-чичи ще живееш ти добре, ще кръжат край теб девици, ще летуваш на море. Ще закусваш по кафета, ще вечеряш в механи, и ще гушкаш ти момета, чат-пат и чужди жени. Припев:    Ричи-чичи, чичи-ричи,    с тлъсти пачки със пари,    или с нанизи жълтици,    че това се днес цени. Ако имаш ричи-чичи ще се возиш в Мерцедес, в други готини колици, що са символ на прогрес. Ще хвърчиш със самолети, щ'ти се кланят доземи, а връстниците ти клети, щ'ти завиждат отстрани. Припев: ... Ако имаш ричи-чичи бизнесът ти ще върви, всяка сделка ще те кичи с нова слава и пари. Теб ще търсят купувачи, пръв от целия пазар, а служителите, значи, ще те тачат като цар. Припев: ... Ако имаш ричи-чичи ще живееш във палат, а слугите кат' мушици, покрай тебе ще кръжат. Щ'те обличат и събличат, щ'ти стоят диван-чапраз, разни мацки щ'те развличат всеки ден и всеки час. Припев: ... Ако имаш ричи-чичи боди-гарди ще сноват, че парите във торбици знаят как да защитят. Ще те тачат и почитат сякаш си аристократ, инак ще си карта бита ти за всеки на тоз' свят. Припев:    Ричи-чичи, чичи-ричи,    сякаш си аристократ;    другите ще са кибици,    а ти цар на този свят. }(2) 07.1997 Гергано моме (по мелодията на нар. песен "Дилмано, Дилберо") -- Гергано моме, Герга-ано, кажи къде си купи герда-ано? -- Не съм го аз купува-ала, ами с богати люде живя-яла. -- Гергано моме, Герга-ано, ами отдека ти е сукма-ано? -- И него съм спечели-ила, ала две нощи съм се поти-ила. -- А кой ти даде чепи-ика, че ти е лика, лика-прили-ика? -- В чужбина е израбо-отен, а ми го даде баровец го-отин. -- А как снабди се с чанте-ето, що разкрасява толкоз моме-ето? -- И то е пак от чужби-ина, че бях веднъжка аз със двами-ина. -- А шарената ти блу-узка, с цвета на румената ти бу-узка? -- О туй е толкова дре-ебно, но сигур пак била съм потре-ебна. -- Гергано моме, Герга-ано, много ти'й хубав, моме, кола-ано! -- Това е мода баш фре-енска -- подарък за услуга пак же-енска. -- Е, хай' на слука, Герга-ано; да си все тъй добра на дива-ано! 08.1997 (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (3) Парлива глътка (по "Таз вечер празнувам разлъка") Таз вечер ще хапна салатка, ще пийна ракийка при туй, да може, макар и за кратко, кръв в вените ми да нахлуй. Да стопли тя моите кости, да сгрее немощната плът, че вече жените на гости не идват, че станал съм дрът. Висял ми бил вечно надолу предишният лъснал пищов, затуй вече спя си аз соло, без ласки и женска любов. Забравил веч плътските страсти, нагона на мъжкия пол, замествам, макар и отчасти, аз всичко туй със алкохол. Парливата глътка преглъщам, замезвам си кротичко аз, и сякаш, че булка прегръщам във тихия вечерен час. Приличам аз вече на сянка, отблясък от минал разкош, затуй често пийвам "Грозданка", понякога по цяла нощ. 06.2001 В Джамайка (по мелодията на популярна песен) В Джамайка си имал всеки балалайка, (2) че кой си нямал балалай- той нямал с 'кво да си играй, и затова сега в Джама-айка си имал всеки балалайка. }(2) На-найка, ако си нямаш балалайка, (2) че кой си има той не хай (и 'ко живее във Джамай-), докато инак се не тра-айка дори в далечната Джамайка. }(2) Ах, майка, ще да замина за Джамайка! (2) Сал долари ми малко дай, и мигом литвам, то се знай щот' вместо тука да се ва-айкам, то по-добре да се "джамайкам"! }(2) 02.2008 МАМА МИ КУПИ ДНЕС (по Дора Бабе) Мама ми купи днес нова книжка ... с интерес, и сега непокис си разгръщам лист по лист. Ей го Зайко как се шляе Тарльо, той, хоро играе, а Лисан на кълбо се търкаля, хо-хо-хо. Там пък слонче чупи клонче и го хруска кат' бонбонче, а на водопоя лъв дебне кой ще дойде пръв. Или още крокодил се прозява кат' катил, а пък кочкоджами кит все се къпи, да е мит. На, не вдигам петалата, за да ритам със децата топка, щото с този дар веч' се чувствам като цар. Тъй че чуйте, аркадаши, майките навийте ваши, вместо да лежат цял ден диван-чапраз, да търчат да купят книжки и на вас.     (2) 08. 2015             1 Пародия на една естрадна песен от 80-те години - "Две праскови посях и две череши".       2 Умалително от пица. ПОЛИТИКАРСКИ Съдържание на този раздел         Благодарим ти партиьо         Политик         Добре е да се разбере         Наш'те демократи         Размисли пред писоара         Демо пре-         Кой Ви вази?         Демократични питифурки Благодарим ти партиьо Благодарим ти Партийо любима, за нашето развито общество:    за туй, че хляб поне все още има,    и още дишаме -- не знам какво! Благодарим ти Партийо обична, закрилница на нашия народ,    от всеки, що се бореше неспирно    за чест човешка, да не бъде роб! Благодарим ти Партийо, надеждна опора на социализма зрял,    на сталинизма, култа и регреса,    подкрепяни от старец изкуфял! Благодарим ти Партийо, че смело ни водеше по твоя верен път --    обезвери народа ни умело,    човешкото в човека стана кът! Благодарим ти Партийо велика, защитница на светъл идеал:    да правим всичко само за човека,    дори да ни е лъгал той и крал! Благодарим ти Партийо, задето със страст и революционен плам    облизваше на "баето" ... дупето    и сладко мляскаше -- без свян и срам! Благодарим ти Партийо, отново, за верността към пътя ти избран,    за острия завой, ала на слово,    а не със поглед по-дълбоко взрян! 11.1989 Политик (На разпуснатото през 1994 г. Народно Събрание посвещавам) Политик е, дума дава да работи за народа, и работи, не престава (но ... за своята изгода). За народа си милее кога става, кога ляга, и парата не пилее (щото в джоба си я слага). Справедлив е, порицава смело всички чужди грешки (ала свойте отминава, при това безспорно тежки). Политик е, той решава що е право, що е криво (прав е -- кой повече дава, а народа тегли здраво). И е честен, дума няма (но си търси келепира, тъй че за пара голяма смело ни манипулира). Работлив е, за страната в пот превива той гърбина (явно чужда -- тариката през туй време е в чужбина). Политик е, демократ е, често глас народен слуша (само дето тъй чепат е, че ти идва чак до гуша). А е мъдър, всичко знае, винаги е компетентен (но на практика, накрая, се оказва ... импотентен). Той народа представлява от високата трибуна (и добре го забавлява -- кат' се прави на маймуна). Политик е виден мъж е, гордо стъпа по земята (ала за парата лъже, и се на въже премята)! 11.1994 Добре е да се разбере1 Добре е да се разбере: Европата да стигнем ще трябва първо наш'та ре-    путация да вдигнем. Все чудиме се накъде, когато победихме и лесно диктатура с де-    мокрация сменихме. Но не вървиме към добро: разврата процъфтява, престъпност шири се и про-    фанация настава. Обгражда ни от вси страни поредната измама -- сменихме старата мани-    пулация с реклама. Преследваме пари, успех, богатства, кариера, затуй навред се шири спе-    кулация без мера. И всеки мозък надарен към Запада изтича, че преходът ни като ... мен-    струация протича. Търпиме все беди, неволи, че нашата върхушка във всяко нещо търси поли-    тизация хайдушка. Така че нека изберем: ще гоним ли Европа, или те нас за лоша ре-    путация -- със сопа! 1996 (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) (2) Наш'те демократи Всички2 наши демократи са хапливи и чепати:    само вдигат гюрултия    и налитат да се бият,        или правят някой друга магария. Всички наши демократи са палячовци познати:    гледат само парламата,    ще ти проглушат главата,        но изобщо не им дреме за страната. Всички наши демократи карат все коли крилати:    Волво, Мазди, Мерцедеси     (придружени със метреси),        и си гледат само свойте интереси. Всички наши демократи построиха си палати;    вечно ходят с бодигарди --    от народа да ги вардят --        и не са от тези дето пушат "Арда". Всички наши демократи са като петли пернати:    само знаят да се пъчат,    та дано да ги излъчат,        ала за народа хич и не се мъчат. Всички наши демократи са големи акробати:    рипат-скачат както могат,    нямат срам, ни свян, от Бога,        стига да напълнят с тлъсти пачки джоба. Всички наши демократи са причина за да пати    българина дълго още,    и да зъзне гладен нощем,        докато не ги натири с ритник мощен. Щото наш'те демократи са си просто тарикати:    с лъжа стават, с лъжа лягат,    и локумите разтягат --        щом народа ги хрантути, що да бягат? 11.1997 Размисли пред писоара Стоя пред писоара и пуша си цигара, придържайки с ръце, е ... знаете кое. Обгръща ме една вълна от неприятна миризма -- да си го кажем правата: вони направо, здравата. Но що пък трябва да ми пука? Нали и други влизат тука, и даже на опашка чакат -- като че туй им е мерака. Живота, мисля си, ... е писоар! И колкот' и да си голям ти цар, не може в него да благоухай, и само да те черпят с кафе, чай. Не може вечно да се наслаждаваш (или пък, респективно, облекчаваш), без да се сблъскаш с някакви несгоди (или ... да стъпиш в нечии отходи). Съдбата рог не е, от който да тече (тъй както от това дет' го държа с ръце), пък и да текне, по-добре стой на страна (че кой знай, може да е нечия ... пикня). И колкот' по-свободен си във обществото, то толкова и по-изложен си на злото (и ако вземе всеки да си го размахва, туй нито миризмата, ни калта премахва). Така че вземем ли да търсим правилен подход, как от туй място да измъкнем нашия народ, ще трябва хората да променим с такъв разчет, че да блестят от чистота душите им навред. С такива мисли се отръсквам аз пред писоара и хвърлям нейде на страни димящата цигара. Навън излизам в бурната житейска надпревара, където чувам тези реплики от тротоара: -- Бе всеки прави си с народа ни гаргара. -- И на Европата сме писоара. -- Защо тъй извъртя се зара? -- Ще сърбаме попара! А тъй като е ясно, че промяната дотука ни докара, то, да не се ядосвам аз напразно, просто паля си цигара. 12.2000 Демо пре-3 Щом във нашата страна възцари се демокра- всичко цъфна и завър-, тъй че нямам веч' кахър. Някога при тотали- ставах рано, във зори, че в един голям завод част от класа бях работ-, а сега съм като цар, не работя веч' за Пар-, не работя аз на ни- -- мързелувам цели дни. Вярно, че ме гони глад, ала, инак, съм рахат, щот' сияе кат' зора свидната ми демокра-! Е, зимъска е студе-, но съгрява ме добре мисълта, че комуни- не гнети ни кат' преди! Вярно, че сега с пари здравето се уреди, а и в университе- плаща се с едно тесте; и в трамвая не върви да се возиш кат' преди -- колкот' за пол'вин яйце -- искат вече две4 поне; и млекото веч' върви колко литър бяло ви-, а месото пък станà десет кила портока-; и за помощи се мо-, щот' сме гладни и сме го-, и света ни веч' не ще -- гонят ни отвред кат' псе-; и престъпността се ши-, още: нарко-, порно-, СПИ-, и навред цари коруп-, и живота стана груб. Но пък герба ни краси не един лъв, ами три, и си сменяш всеки лев винаги кога ти'й кеф; можеш да си имаш фа-, мина, и бензиноста-, да се возиш в Мерцеде- -- стига да поискаш, де; можеш да си депутат, или толкова богат, че предишната номен- да те гледа със презрен-. Всичко можем ний сега, щот' сме вече демокра-! И след век, или наго-, ще живеем като хо-. 02.2001 Кой Ви вази? Кой Ви Вази, кой Ви Вази, кой Ви Вази ... изпервази,    че повярвахте Вий безрезервно    в нещо дет' не винаги е верно     (а за нас излезе то чак черно), т.е., че сал демокрацията може по-щастлив живот на всички да предложи? Кой Ви, люде, кой Ви, люде, тласна към таквиз заблуди,    че 'ко в САЩ са хората добре,    силни и богати, с реноме,    само зарад' строя им туй е, ала не заради фактори природни, вяра и сплотеност в масите народни? Що за чавка, що за чавка Ви акъла ... изпилявка,    че вместо от старото ниво    да преминеме към по-добро    сме сега на дередже едно със Шри-Ланка и Руанда, с Бангладеш, и с единствен -- да се наядем -- стремеж? Абре, хора, абре, хора, кой тъй затъмни Ви взора,    че вместо живот осигурен,    с работа и светъл бъден ден,    си избирате все Парламент, дет' кат' в баснята за щуката и рака сам не знай що ще, и води към батака? Ех, народе, ех, народе, бяхме си добре, що-годе,    ала кой ни тъй опропасти    и ни наприказва куп лъжи    и сега доволен СеДи Си? Ха да видим, трудна ли е таз загадка, или пипето Ви вече взе да чатка? 07.2002 Демократични питифурки Предизборно К'во му трябва на човек демокрация цари ли във страната: хапка, пийка, малко секс, чат-пат избори -- да пошуми раята. * * * За Президент ще изберем, предчувствам аз, не онзи, който мисли за народа, ами борец за слава, който в този час, поради глупост хорска, е на мода. * * * Диктатура, демокрация -- всичкото е галимация; но не е туй за почуда -- власт не може без заблуда! * * * Много съм обрадван аз от таз' демокрация: станах мършав като праз, чèпав кат' акация. * * * Пооплетохме се май в наш'та демокрация: стана тя една -- вай-вай, пълна излагация!             1 Публикувано орязано във в-к "Луд Труд" от 05.12.2000.       2 Е, може да има някое и друго изключение.       3 Е, стихчето изглежда като че ли незавършено, ала добре хармонира с прехода ни.       4 В 2010 вече са пет, а тенденцията по света е да станат 10. ЛЕКО СЕКСИ Съдържание на този раздел         Ако щеш         На моята фея         Кой не знае?         Ха кажи ми дèте сладко         Що стоиш, моме?         Плаващо ложе         Необмислено желание         Последица от акта         Новата пералня         Manna-търк-sonnet         "Крак", с мерак         Житейско правило         Сладка мръвчице         Сигурен тест         Кама-Сутра         Явор и Калина         Рецепта със ... "цици"         Детско питане         Разни дреболии Ако щеш1 Ако щеш купувай кошници цветя, мирувай, кротувай -- все се сърди тя!    Ако щеш вози я    само в Мерцедес,    със злато покрий я,    слушай я кат' пес;       сребърна лисица,       шапка от писец       ако щеш купи ù --       пак ще си глупец!          Лувър, Ниагара          тя да посети,          пак ще ти се кара,          пак ще те кори!             Истина едничка             нека всеки чуй:             за такваз женичка             само по-здрав ... [хеликоптер]. 01.1984 На моята фея Моя нежна фея,    все за теб копнея,       щом при теб съм -- грея,    жално-милно блея, моя дулцинея. С твоята магия    ни ям, нито пия,       даже в залисия     (няма що да крия), тенджерите мия. Ненагледна моя,    аз ценя покоя,       но приемам боя    от ръката твоя, щото знам ти соя. Все за теб мечтая,    затова накрая       аз не ще изтрая    и ще ти призная: с теб съм като в рая. Честно, нè се дуя:    в къщи щом нахлуя,       òбувки събуя    и гласа ти чуя, в миг ми става ... [хубаво]. 08.03.1984 Кой не знае? Кой не знае, че екстаза е във областта на таза, и оттам той без билет разлетява се навред? Кой не знае, че човека, още чак от памтивека, кат' ръждясал автомат прави секс на този свят? Кой не знай, че секса вечен, даже във момент напечен, днеска както и преди, ни поддържа във беди? Кой не знай, че всяко ложе иска секс и че не може посреднощно бдение без туй развлечение? Кой не знай, че упражнява, ако туй му се отдава, шефа с подчинения всякакви сношения? Кой не знае, че жената, своя или непозната, вечно чака някой мъж -- като суха нива дъжд? Кой не знае, че децата не поникват сред тревата, а са резултат на секс, който е за тях претекст? Кой не знай, че мъж е този, който в най-различни пози за жената е факир, като някой бог-сатир? Кой не знай, че всяко време сеят свойто свидно семе милион мъже в света; а туй прави сто ведра! Кой не знае, че умуват секс какъв да практикуват всеки трети полов акт -- да, това е точен факт! Кой не знае, че наслада, повече от шоколада, крие секса въжделен, та го търсим всеки ден? Кой не знае, че разврата вечно дреме във кревата -- или няма той хабер, или пък е лицемер! 09.1996 Ха кажи ми дèте сладко (стара градска песен) Ха кажи ми дèте сладко тука ли е твойот татко? Още в къщи ли се мотка, ил' е нейде на разходка? Кат' го няма, кат' го няма, що ли прави твойта мама, твойта мама хубавица, сама дòма кат' в тъмница? Ще ти купя шоколадче, кифличка със мармаладче, сладолед на клечка правен, и палячо презабавен. Само ме пусни при нея, във кревата, да я сгрея и отвред да я разтрия, твойта мама, гиздосия. И кажи кога се връща твойот татко в тази къща, за да няма дъра-бъра, пата-кюта, хъра-мъра. Ще те пратя аз на кино: там бандит със лимузина богаташ един напада, но попада на засада. Ще ти дам пари за джоба -- няма да са твърде много, но ще можеш да си купиш шам-фъстък, ако се чупиш; ил' да се въртиш лудешки ти на разни въртележки; или пък, ако желаеш, и ако за туй мечтаеш, можеш да си вземеш книжки, и за котки и за мишки и за други животинки, с много шарени картинки. Но побързай не се пипкай, пускай ме и вънка припкай, че не мога веч' да трая, все за мама ти мечтая. А пък, ако искаш даже, ако си отвън на стража, ще ти купя ножка джобна -- като таз', или подобна. Тъй те искам дèте сладко! Свиркай като идва татко, а дорде го него няма, ще се любя с твойта мама. 1996 Що стоиш, моме? Ех, море, дивно момиче, със лице -- бяло кокиче; с румени бузки -- божури (и бедра стройни кат' мури); с чèрвени устни-черешки (и гърди дет' нямат грешка); с две очи кат' изумруди (и нива -- мъж да се труди). Що стоиш, моме, самотно и свойта пазиш позлата, ами не дойдеш охотно ти в къщи, или в нивята -- в туй време, лятно и потно, да литнем с теб в небесата? 04.1999 Плаващо ложе Нà сто метра във морето леко люшка се дупèто на младеж набит и снажен а под него, да Ви кажа, русо маце се простряло, с надарено, пищно тяло, и подрипва даже леко -- 'ми ще паднат от дюшеко! Бива ли без ложе трайно, и без нужен иструктаж, в туй занятие омайно, само с един гол кураж, да се впускаме нехайно? Ето туй Ви питам аз! 04.1999 Необмислено желание В ранния вечерен час млада булка във захлас в топла вана, като рибка, се потапя и се чипка. С нежна пяна се обгръща и я дрямката прегръща, и се вижда по-красива, и отпуска се щастлива. Но не щеш ли в таз' минута във препълнената вана и мъжът ù се набута, и ... такъв потоп настана, че язък му за барута, и за къщата заляна! 04.1999 Последица от акта Веднъж, след бурен полов акт -- повярвайте, това е факт -- останах толкоз възхитен от мацето в кревата с мен, че във опиянение направих предложение, което беше твърде зле, защото тя пък ... го прие! А, ако мислех аз логично, вместо една да ме мори, аз можех някак-си тактично, тъй че навред мир да цари, да действам трезво и практично: да си завъдя мацки три! 02.2001 Новата пералня (откровение на една домакиня) Скоро купих си пералня и я сложих в мойта ... спалня, щото кеф ми е така да ми бръмка през нощта. Тъй пера си аз бельото без да ставам от леглото; и мъжа да го наклепа -- дреме ми на мойта рèпа. Да е ял и лют пипер и затуй кат' бесен, или като същи звер, да вършей унесен -- "Пери-пер, отпери-пер"-- тиха чувам песен. 06.2001 Manna-търк-sonnet Мана-, мана-, манатарка, ти не си като шишарка, ами като камък същи гледаш ме и ми се мръщиш, щот' дълбок аз нося кош, и със дълъг остър нож ще те клъцна изотдолу, като младо булче голо. Ще те поваля аз в миг и търкулна на тревата, и победоносен вик ще процепи небесата, че след теб дори старик прави чудеса в кревата. 06.2001 "Крак", с мерак Пачи, пачи, пачи крак, аз бера те със мерак, че ми хубаво ухаеш и успехи ми вещаеш в секса като млад петел. Ям ли те -- не съм дебел, и се тъй след туй развихрям, че "подскоците" зациклям. И жените изумени от лудешкия нагон ме изпращат възхитени и отвесват ми поклон, за таз сила скрита в мене (долу, в моя панталон). 06.2001 Житейско правило За мъжа е много важно яденето да е блажно, за да има, значи, сила в неговата "мотовила". При жената пък -- обратно: за мъжа е по-приятно да е кльощава и слаба, за да рипа гдето тряб'ва. И затуй от памтивека правило таквоз важи: по-охранен е човека, тоз', що "жезъла" върти, а жената пък е лека, щот' на него се крепи. 10.2001 Сладка мръвчице Cara mia, cara mia, видя ли те, що да крия, ми се "апетит" отваря, като че ли вкусна скара е пред мене на софрата, и оглеждам ти снагата и мечтая да те млясна със една целувка бясна. Дай да зърна тез' "оченца" с "поглед" леко зачервен, и чаровните "устенца" да "нахраня" възхитен, а бедрата -- две прасенца -- да подрипват покрай мен. 10.2001      ПП. За сведение, италианското cara е от същия корен както и каретата в ресторантите, карначето, и карнавала. Аналогично немското der Gemahl, което значи съпруг, е производна от das Mahl, което значи ядене. Латинското gusto значи вкус, наслада (не само вкусова), удоволствие. И други подобни. Така че с този сонет авторът не открива Америка, а само предлага едно свое виждане по въпроса. Сигурен тест Пич ако си, имам чест да ти кажа този тест: ходиш ли със мацка сладка, или със ... еманципатка? Както всичко гениално просто'й туй, ала ... анално. Леко плясваш я, напето, где? -- Ами че по дупето! Ако е жена без маска2, във класическия смисъл, ще я стопли тази ласка, иначе със поглед кисел щ'ти се цупи, ще ти кряска. Туй е, ако си чактисъл. 07.2002 Кама-Сутра Таз' вечер жената в кревата нарежда, че веч' сме си втръснали, други заглеждам. Предлага да почваме още от утре да учим и пробваме ний Кама-Сутра. В далечната Индия, с яркото слънце, разнищили секса до край и до зрънце. И ето, че в целия западен свят без Кама и Сутра не лягат да спят! Показани позите там са нагледно, достъпни за всички -- богати и бедни. Със малко старание ще сме щастливи, ще свършат за нас вече нощите сиви. Проклетата булка мърмори в тоз' дух, макар че ù казах аз пет пъти: "Чух!". Покой не ми дава през цялата нощ, така че ù креснах: "О, стига бълвоч! Не съм аз на двайсет, а ти на петнайсет. Нощта за почивка е дадена -- знай се! И после, каква ще е таз' Кама-Сутра, за миг като зърна аз ... твоята мутра?" 11.2002 Явор и Калина (съвременен вариант) Ето там, зад таз' рътвина, вие се една калина, вплела клонки, по-наляво, в онзи мощен, чворест, явор. Тук 'еднъжка като минах свърши ми докрай бензина, и дордето помощ чакам съм задрямал, ама яко, щото беше жежко лято. Ала, да ти кажа, брато, докле дремех като пън ме споходи странен сън. Га-че туй било мома, дет' калина е сега, а пък Явор бил ù пича, който най я бил привличал. Бил една такваз бабанка, с херкулесовска осанка, със юмруци като гири и със, хъм, като секира. А пък тя едно миньонче, като, ами, лампионче, със два "фара" ярки горе, и бедра -- да не говорим. Та, веднъж, след дискотека, той при нея се завлекъл, и от този миг на сетне връзка с нея трайна спретнал. Тя била магазинерка и за свойта яка "перка" често мъкнела в дома си разни вкуснички колбаси. Даже в някой периоди, кòга нямал 'де да 'оди, че без работа се моткал, той при нея се прикотквал. Но кога се уредял давал той от своя дял и купувал ù бижута -- тъй де, щом като му "бута". После станал бодигард, стъпвал тежко, като цар, и с бронирана колица вредом хвъркал като птица. Взел да пълни яко гуша, но с компания се сдушил, дето блъскали си дрога. Е, почнàл и той, не много най-отпървом, но подир не намирал никак мир без поредната си доза, и тъй станал той угроза за барона-господар. Търсили му ужким цяр, но, уви, при курс лечение хвърлил топа -- от вълнение. Докато мома Калина, в интерес на магазина, сделките ù да са лесни, с прелестите си телесни плащала чат-пат в натура. Но при тази физкултура ненадейно, и с мъж фин, хванала жената СПИН. Тъй след някоя година, подир Явор и Калина, изоставя този свят широк и погребват я във ров дълбок. Но понеже, докат' били здрави, ходели из горските дъбрави и го правели до всеки храст, то такъв бил сетния им глас: нейде край шосе или пъртина, явор да засеят и калина; но тъй близо, като че ли в акт сексуален се притискат пак. Та такъв бе, значи, моя сън, що сънувах аз веднъж навън, в знойно пладне, но на теферич. И да знайш, че аз не лъжа хич. 09.2004 Рецепта със ... "цици" Ще си взема две каймици, щ'ги омеся като цици; ще нарежа и картофки, може криви, кат' пантофки; също èдно патладжанче, тумбесто като бурканче; и на манджата барута -- някой-друга чушка люта. И сега във мазнината ('ква да е -- според цената) спръжвам лучец две главици (стегнати, не като цици) и добавям постепено туй, що веч' е натъкмено, плюс йощ два до три домата, клъцнати, кат' за салата. И подправки не забравям, чубрица затуй добавям, сол, пипер, и магданозче, може нещо друго още, и във нужната тавица я пека аз, дор' кат' цица тя омекне, и тогава сал завършека остава. За целта аз две яйца -- но кокоши, нал' така? -- с кисело млекце разбивам и отгоре я заливам, и докат' се зачерви в фурната се туй държи. Тъй си правя мусакица -- вкусна като млада цица. 10.2007 Детско питане Слушам вчера èдно дèте дето вика: "Мамо, вярно ли е, че дупето ти е тъй голямо, че като го плесне тати сутрин щом кат' стане то след туй цял ден се клати, кат' торба с имане? Питам просто за да знам отговор какъв да дам на децата дето с плам бръщолевят из квартала (и за цицата клюмнàла). Вярно, няма ала-бала." 07.2013 Разни дреболии Като децата И до днес мъжете са като децата, че сами скучаят и търсят жената -- било по потребност, било за разтуха, било щот' не могат те ... да се издухат. * * * Даже да не си атлет, или Афродита, сексуалният съклет, често те помита. * * * В своя устрем бурен вятър гони    шарени листенца, и се шири по Земята секса,    като инфлуенца. * * * Във гората медногласни трели    сипе чучулига, а пък мен хормона ме'й подгонил    и ... ми го надига. * * * Топла тюркоазна вечер пада    над нашия град и ... как може си засища всеки    половия глад. Кога човек е мил? Кога един мъж на жената'й много мил? -- Ами, когато преди туй се е замил. Кога най-мила на мъжа пък е жената? -- Когато се'й замила тя между краката. Завета на пича Когато дойде втори февруари си спомняйте приятелите стари; в противен случай гръм да Ви удари! 02.2015 (само това) Както казват латинците Какт' са казали латинците: "Dum spiro, spero!". А туй ще рече, че силите си 'ко събèра, И на седем'сет ще тръшна мацка на миндеро. 03.2015             1 Това беше посветено на една бивша булка, преди още поета да стане философ, но явно и тогава е имал някои неченки -- ако се има предвид древно-гръцкото схващане, че когато човек (т.е. мъж) се ожени, той има два варианта, или да му се падне добра "гинека" и да бъде щастлив, или пък, в противен случай, да стане философ.       2 Тази дума не е сложена само заради римата, понеже основния стремеж на еманципатките (надявам се, че литераторите няма да ме обвинят в неправилно образуване на съществително от женски род) е да прикрият в себе си всичко женско, което би ги отличило от мъжете, следователно те си слагат маски. ГАДОРИЙКИ Съдържание на този раздел         Балада за обществения клозет         Във сортира         Споделете екстаза         Неочаквано затруднение         Лезбо-гледна точка         Седнал дядо         Разни народи, разни идеали         Разни дреболийки Балада за обществения клозет (от един млад поет1) О, место велико! О, место потайно! Тежко и горко му, кому е незнайно! Тук се спира всеки: и богат и беден; мъжага всесилен, и старец приведен. Някой бързо влезе -- да се анхидрира. Вътре мръсно, смрадно, но кой ти отбира? Дюкян разкопчее, пусне надалеко струята си топла, па му стане леко! Дребнички дечица заголват дупенца, (или си го вадят, ако са момченца); даже и жената със въ'душевленйе припка, колчем зърне таквоз' помещенйе. А който нехае там нос да покаже, бързичко мирясва -- кат' се "поомаже". Туй место е свято -- всеки тъй хортува; влиза, вестник вади2, и гащи събува. Мож' да е вулгарно да го посещаваш, но щом се налага -- ще да ме прощаваш! Щот' ако човека спре метаболизма, àко се затапи -- прави му се клизма! А е и полезно, че житейски смисъл някой на стената е за теб написал, тъй че тоз' вмирисан общий туалет става за мнозина ... университет! О, бъди велико, ти, место потайно! Вечна слава тебе, средище всезнайно! Тук се спира всеки -- румен или бледен; служещ и министър, богаташ и беден. 1978 ? Във сортира3 Аз отивам във сортира нещо важно да сортирам; чувствам, че е баш момента да направя 'ксперимента. Грабвам мензура голяма, разграфена без измама, да отмервам смески разни дор' мехура си изпразня. Вземам също от килера и кантара -- за да меря; да загребвам резултата хващам още и лопата. Не забравям два балона -- аромати в тях да вгоня --, и със таз' екипировка аз започвам сортировка. Течност точа два галона, (излях малко в панталона, че съм много развълнуван -- туй е резултат нечуван!). Въздух нещо днеска няма (то не е беда голяма), но пък твърдото ми тяло (малко меко, ала цяло) стигна пет кила и двеста, и докато го преместя, на кантара да го сложа, щях току да се изложа. Тъй че днеска съм доволен -- вижда се, живот охолен --, и на всекиго желая да ме бие в урожая. 04.1997 Споделете екстаза Възможно ли е във екстаз човек да гледа ... унитаз? Това не е изключено (макар и непроучено), защото тоз' предмет е моден, за сядане добре пригòден и ни доставя той уют в горещо лято и във студ. Той чака ни диван-чапраз -- О, дивен, славен уни-таз! -- оформен без съмнение с едно въображение; закръглен, лекичко овален (като че ли с ръка погален), и е основен фундамент на всеки наш апартамент. Когато нужен дойде час, то всеки търси унитаз и много се не суети (беда да го не сполети), ами се бързичко събува и тихичко си там кротува -- на този съд покрит със гланц, направен стилно, от фаянс! Със облекчителен екстаз поглеждам своя унитаз -- красиво преживяване в добро усамотяване; наслада пълна за душата в изпразването на червата. О унитаз, о уникат -- благословен да си стократ! 2000 Неочаквано затруднение Та, веднъж с една мадама -- дор два метра, има-няма -- бях в една хотелска стая и, без много да се мая, посред лафове различни (някой не съвсем прилични) почнахме ний цуни-гуни -- кат' две влюбени маймуни. Изведнъж, кога съклета веч' ме хвана, тя със писък скокна, хукна в тоалета! Мисля си, дал' щот' съм нисък тя е толкова проклета? Ала не -- била ... със дрисък! 04.2001 Лезбо-гледна точка Как мразя аз тез твои мастакулки, Тоз' чеп припрян, сновящ на пресекулки -- във мойто нежно ложе гост неканен, брутален, груб, изобщо -- мани, мани! Ами ръцете ти -- кат' две бичета погазващи плътта ми --, а съклета, спотайващ се във всяка твоя пора, а миризмата мъжка -- кат' в обора! О, мъжко зло, отричам те напълно, със твойто семе лепкаво кат' мас! Сал между две жени ще да покълне дълбоко чувство, даже силна страст. И, щом ... флуидите ми тя погълне, ще ù отвърна с същото и аз. 10.2001 Седнал дядо (латинска народна песен в превод) Седнал бил дядо на валус па си извадил свой фалус. И си го дядо гледаре и си му тъй проговаре: "Де гиди фалус, кефалус, само те нося на халос! Ще взема да те клъцнаре и метна на туй клонаре -- сиви да те кълват врануси, да си те джвакат глигануси, топките да ти мръзнаре, де гиди, дърто магаре! Ил' ще те хвърля в рекона, дан' ми грозиш панталона, да те налапа акулус, или голям октопулус. По-рано беше нахалус, правеше вечно скандалус, но се момите радваре, 'га беше прав кат' дърваре. Вече да ме ти прощанте, бива те сал за пиканте; никой не рачи те голус, пречкаш се в моя крачолус!" Па рече дедовий фалус: "Що ми се 'абиш, дедалус, а се ти не огледаре у туй сребристо вадаре? Де гиди, дърт караконджулус, що правиш този маймунджулус? Я се запитай, бре, дъртофон, що целиш ти со тоз' лексикон? Кога бе ти още с тонус давах ти и аз нагонус, но тъй кат' си веч' отрепкус, то и във мен няма крепкост. Но като си веч' дистрофус барем стани философус! Зарежи тоз' свой конфуциус, щот' е той сал еволуциус!" Докле се дядо тюхкаре внучка му го съгледаре и се тя в миг засмехаре и тъй мамули говаре: "О, мамо, мамо, мамулус, ела да видиш дедулус. Пак си'й напикал в крачолус и се по двора шляй голус." 12.2000 Разни народи, разни идеали4 (с предварителни извинения към тях) Немците са един културен народ, но това не им пречи да казват Scheiβe, което, какво значи, предполагаме, че от всички знай се. От там англичаните плагиаторски са създали световно известния си shit, в който, както вече се досещате, същия смисъл е скрит. В това отношение французите проявяват известна оригиналност казвайки merde, което е вид мърша (макар че на тях може и да им мирише на мерудия, но това си е техен дерт). Докато руснаците, загребвайки с пълни шепи от латинското quano, са получили тяхното неприлично говно, което при нас, под "благотворното" циганско влияние се е развило до известното у нас и около нас л__но. Или пък да вземем още нашето копеле (което трябва да се схваща като продукт на копулацията, де), и на което всеки американец казва "son of a bitch", ако иска поне, от малко малко, да блесне като пич; а тъй като кучката на руски става сука, то и техния "сукин сын" се намести тука. Докато нашият възвишен (но за турците и арабите свързан с пикнята) пич корелира перфектно с английския: наклон, клатене, височина, и прочее, което там е пак pitch. От друга страна ние казваме "ега ти" (при което, положително, се мислим за големи тарикати), а руснака -- бъдете сигурни -- се чувства много рад, когато му падне случай да каже "ёб [ьоб] твою мать". Прочее, всичко това се свързва с турския сатана-Iblis, или аз поне си мисля така, както още и с гръцкото ядене-εδoδη (или ηδovη). Това действие на немски става ficken, което би могло да се преведе като "да ти го натикам", или още мърдам, шавам, и от там е английското fuck off, което си е чисто "фукане", така че и тук превода ни е готов. Докато испанците са съвсем откровени с тяхното "el coño [conjo] le tu madre", което е това, което прави всеки, който се чувства padre. Е, руснака много харесва и думата "блядь", която той използва сутрин и вечер, че и по обяд, и която може да е немското blöde, или английското bloody, но смисълът е подобен на тяхната "пизда", която пък трябва да е неграмотно произношение на ... латинската physica (и гръцката φυσικη) -- ами да! А що се отнася до латинската putta (още puta) и френската putain ["пютен"], то това си е нашата пу... -- ама края няма да го чуете от мен! И така през различни времена и сред различни народи хората изричат сумата думи, които не би трябвало да казват, човешки ако се подходи. Но номерът е там, че кучетата, да речем, или който и да е животински вид, и до ден днешен не псуват, което не е лошо да се има предвид. 10.2004 Разни дреболийки Върховното Удоволствие Мисля си, от удоволствията разни туй, което аз над всичките ценя, е човек ... червата сутрин да изпразни -- за да има 'кво да пълни през деня! Екологично При таз' панорамна гледка ако можеш стискай, трай; ако не, при таз клозетка спри се и се изпикай! В ресторанта Келнерката се задава с таблата със супата. Както покрай теб минава -- плесни я по дупата! Едно преживяване Веднъж една бамбина в дома ме посети и после си замина. Остана пустота и ... нещо дето дълго време дразни ми носа.             1 Реконструирано и преработено по памет в 2001 год., когато поета вече "малко" поостаря.       2 За сведение, тогава тоалетната хартия още не се използуваше така широко.       3 Нещо като лингвистично проучване на думата.       4 Или: малко етимология на някои мръсни думи по света. ЕПИТАФИ (надгробни надписи) Съдържание на раздела -- няма * * * Тук почива истинския мъж, който щом кат' не можа веднъж да оправи младо русо маце, се застреля след това в дома си. * * * Тук почива Геновева -- белокоса, стара дева. Червейче мъничко се извива -- дал' ще я направи то щастлива? * * * "Тук почива уморена бившата певица Пена. Заслужава тя сал думи благи." -- От опечалените пичаги. * * * Тук почива Маринела, през живота си поела толкоз мъжки извержения, че я славим с песнопения. * * * Тук е гроба на съпруга, с булка със една заслуга: с чужди тя не ходеше мъже. Но затуй живота му пък взе. * * * Тук почива моята жена. Слава тебе, Боже, щот' така, както карахме я ние с нея, щях далеч пред нея да изтлея. * * * В майска утрин ведра се обесих аз, щото ми дотегна женската ти страст. Ще си спя спокойно аз сега в земята, няма да ми дърпаш всяка нощ яйцата. * * * Тук почива моя милост, значи, щот' ми писна по тоз' свят да крача. Уморих се от житейски грижи, приютих се в таз' подземна "хижа". * * * Тук почива Ванката Стоянов. Червеи гризат го сутрин рано. Но не е туй що му кърши кефа, ами че ... жена му спи със шефа. * * * Тук положих мойта Десислава. Ах, как вдигаше приживе врява! Ако беше толкоз тиха кат' сега мигар щях аз нявга да я удуша? * * * Тук почива мойто гадже Мери, дето спеше де с кого намери. Но сега я вече мъж не друска, а я само червейчета хрускат. * * * Тук положих мойта Теодора, мойта булка, моята изгора. А халосах я аз по главата, щот' намерих косъм във чорбата. * * * Тук почива Иванов П. Г., във това двуметрово мазе; докато пък бившата жена има къща, вила, и кола. * * * Тук заровен е Иван Петров, и задгробния живот суров ще да е за него и печален, щото този дом е твърде кален. * * * Тук почива Драгомир, матроса. И сега копнежите му що са? Ни мечтай да се напорка яко, ни на млада булка за баджако. * * * Тук почива Мая Иванова. Цял живот бе тя за секс готова. И сега, когато се подмокри, прави покрай гроба цели локви. * * * Тук почива Пешо, 'дето бе заровил във дерето свойта млада булка Неда, щото спала със съседа. * * * Тук почива моята старица -- крива, грозна, дърта магарица. Де да бе преди пей'сет години туй, щях тъй да ликувам, че да се разчуй. * * * Тук на моята Милена аз положих плътта тленна. Тъй като не я веч' потребявам, да я ползва всеки -- позволявам! * * * Тук съпруга ми Иван почива. Дълги годин' с него бях щастлива, но тъй като веч' съм стара баба, да го взема друга -- 'ко ù тряб'а. * * * Тук почива славен юначага, от когото всички булки бягат. Бягаха, но при таз' диспозиция няма да изпадне веч' в кондиция. * * * Как ненавиждам гроба си студен, тълпите червеи сновящи в мен, ала крепи ме съкровената мечта: да зърна скоро тук и своята жена! A la Shakespear Тук мойто мъжко тяло приютих, във този гроб покой намерих тих. Но ако някой нещичко отмъкне -- проклет да е, задето се е пръкнал! * * * Тоз' гроб за мен е твърде неприличен, че приживе аз бях мъжага личен. Да знаех що очаква ме сега, не бих умрял за нищо на света! * * * Тоз' свят напуснах от любов нещастна. От стръмен бряг в морето тя ме тласна. Без малко да потъна, но дочула вика ми ... лапна ме една акула. * * * Във този гроб положих мойте кости, и, ако някой идва ми на гости, да засади във скута ми той слива -- сал тъй ще ме направи пак щастлива! * * * Тук почива баба Трена, и е върло възмутена, че роднини не дохождат и я кучета оплождат. * * * Тук лежи заровен Панайот, не разбрал защо бе тоз' живот. Но сега той метаморфозира -- на живота смисъла разбира. * * * А тук почива Itskata Казасов1 презиращ глупостта, порока масов. Но тъй кат' туй е всичкото за този пич, то и не се косете Вий за него хич!      Следват няколко лимрико-стилни епитафи * * * Тук почива моята съпруга, със което прави ми услуга,    щото вместо да я удуша,    и след туй в затвора да лежа, лесно ще я подменя сега със друга. * * * Тук почива милият ми Костадин. Много аз го любех до момент един:    'га дочух, че моята колежка    хвали го, че в секса нямал грешка. Е, тогаз отрових го аз със стрихнин. * * * Тук почива Радка, мойто гадже, дет' кат' те налегне ще те смаже.    И понеже аз съм доста фин    ù пробутах мой познат ... със СПИН. Ала на! Спомина се тя от кюртажи! * * * Живях аз до дълбоки старини, но се удавих в морските вълни,    понеже хукнах след една русалка    с една такава тесничка и малка ... -- Е, знаете мъжа какво цени. * * * Във тоз' гроб хладен сложих свойта плът, ала душата ми витай отвъд.    И мине ли оттука маце    с милувки тя ще го подкачи, и ще погали топлата ù гръд.      2000 * * * Тук почива дама много блага, с навика на водка да наляга, затова последната си ласка тя прие от водката "Аляска". 2012             1 Личен епитаф на близък познат на автора. MEMENTO MORI (помни смъртта) Съдържание на този раздел         Като дойде срок         Не ща пък         За вечността         Със моята пижама         Кога заспя последния си сън         Дреболии Като дойде срок Какво ще правя като дойде срок на Господа да се представя не знам в'обще, и никакъв урок не ми е нявга преподаван. Не знам дори дали е той Христос, или Аллах, ил' Заратустра, и прочее, че с този мой склероз все бъркам имената пусти. И как ще го позная този Бог? С костюм ли е изтупан и със връзка? Дали е благ, или напротив, строг? А често ли ... обувките си лъска? Защот', не дай си Боже, сторя гаф и го подмина в залисия! Или пък го обидя с някой лаф -- 'ко нейде с него се запия! Но всичко туй е половин беда, ще питам, ще следя реклами, и ще го найда и на край света. 'Ми представи си, че Го няма?! Да бия толкоз път до Онзи Свят, за тоя само дето духа! О не! Ако е тъй, то на инат ще се завърна мигом тука! Обаче, 'ко, да кажем, до три дни не взема нещо да възкръсна, то с Дядо Господ свойте старини ще карам там -- докат' ми втръсне. 11.2003 Не ща пък Не искам аз в студена зимна доба да ме положат в гроба; ала не ща дори и в знойно лято, не ща, дори за злато! Нито пък искам щом се пролет пукне там някой да ме фукне; а че и в златна есен не желая аз да ми дойде края. Не ща аз в никакъв сезон, омразна смрът, да свършвам своя земен път, но ако, все пак, трябва да се мре, то казвам аз тогаз: добре, но кат' човек обичащ точните числа те каня аз при мен, ела, и превърни ме бързо в жалка тлен на ... стотния ми ден рожден. Това е, значи, моето желание, с туй свеждам го аз до всеобщо знание. 09.2009 За вечността От този свят човека си отива за нищо, че и без алтернатива; но куриозното във тази връзка е, че 'ко не беше тъй то щеше да'й по-зле! Защото ето, да си със жена една и съща вече е беда, но да си тъй не сто години, ами вечно -- е, то това, наистина, не е човечно. Но даже всеки месец да ги сменяш с това проблема много не променяш, и рано или късно пак се вкисваш, защото вечна смяна също писва. Или пък да преяждаш всеки ден, или "пречукваш", ако си ерген, а и да'н си, ала да правиш все това -- ами, туй значи просто, че си без глава. Или да си все млад и, значи, глупав -- тъй твърде много глупост щ'се натрупа; или пък да си все богат -- че то тогаз ще се почувстваш скоро беден, ха на бас! Или пък вечно умен -- пак не става: не ще намериш ти за теб държава; или пък силен повече от бик -- 'ми всеки ще те взема за дръвник. Или да бачкаш вечно, цял живот -- е, ясно, че не ще е туй живот; или пък все да учиш ти безспир -- нима такъв човек ти е кумир? И тъй нататък: да ореш, да сееш, или пък тихо, кротко да живееш, каквото и да правиш, но едно и също, да знайш, че скоро от това ш'ти се повръща. И ясно, че жена да си е пак така, или пък бебе -- все ще носи туй тъга; или животно, даже и тревичка -- 'ко има вечност, тя убива всичко! Така че радвам се, че си отива човека нявга, без алтернатива, ала се питам: кой друг като мен от тленността е толкоз възхитен? 01.2010 Със моята пижама Когато дойде време да ме няма, да се запътя на към онзи свят, аз сигур ще съм легнал със пижама на своя, или в болничен креват. Та с таз пижама вий ме погребете, пуснете ме в изринатия гроб, защото скъпа ми е, разберете, и вярна и безгласна като роб. Ще ме прегръща тя чак до последно и ще попива всяка капка пот. Та мигар мога аз тъй безогледно сама да я зарежа в тоз' живот? Да я оставя тук кога дълбоко ще съм проникнал в нея, до уши? О не, не съм животно аз жестоко и знам, че от това ще я боли. И после, де на оня свят да търся, на моите години при това, душа, която с чувства да разтърся? А тъй ще бъдем ний ръка в ръка(в)! Затуй пижамата ми оставете със мен кога изпусна сетен дъх, за да не ви кълна през световете от наранена мъжка гордост, въх! 02.2010 Кога заспя последния си сън Кога заспя последния си сън не ми се вярва много да ми дреме, дали е хубаво ил' лошо време, дали грей слънце или не навън --    кога заспя последния си сън. Кога за сетен път склопя очи не ще ме мен живота веч' вълнува, 'ко ще той радостно да си бушува и да блестят пак слънчеви лъчи --    кога за сетен път склопя очи. Кога обърна петалата аз, дори да вземат да прииждат феи те няма с ласки вече да ме сгреят, и ще ми'й всичко все едно в тоз' час --    кога обърна петалата аз. Когато бий камбаната за мен дори не ще я чуя пущината, и ни съседката, нито жената, не ще се радват веч' на мойта тлен --    когато бий камбаната за мен. Кога дъхът ми безвъзвратно спре не ще почувствам повече ни йота, а покрай мен ще си тече живота, коет' не ми се вижда баш добре --    кога дъхът ми безвъзвратно спре. Изобщо, като взема да умра не ще направя на морето дупка (или на въздуха край мене чупка), а може даже да не разбера,    че време ми било дошло да мра. Накратко, като хвърля топа, то не ще объркам с нищо аз нещата, ни във Вселената, ни на Земята, така че с право питам се защо    да хвърлям топа? Ми не знам защо! 06.2010 Дреболии Memento Mori Човек все бърза в тоз' живот дор се умòри, забравяйки, че трябва да memento mori; ала да мисли или не, че ще morire, ще си отиде, все едно, той най-подире; така че вместо цял живот да си memente да гледа дан' пропуска сладките моменти! 08. 2010 НОНСЕНСИ Съдържание на този раздел         Новинарско         Кукумявка         Уви         Зъбобол         В Бангладеш         Из Пирина         Случка в Квебек         Хитрият китаец         Калимера ... с табакера         Противно на Даяна         На женския пазар         За Ангола         За българската камила         За дървото         В Карибите         Извлечи поука! Новинарско1 Коментират: Ицхак Рабин почернял като арабин, а съседа Арафат -- зачервен като домат. Президентът Клинтън, Бил, вчера с някой пак се сбил; а пък госпожа Мандела станала била дебела. Снощи Бутрос Бутрос Гали много яли и преяли; а принцесата Даяна казват пак била пияна. Борис Елцин надал вик, че насън го гонил бик; чичо Горби във забвение ... свиркал си за настроение. Бомбастично: Берлускони не обичал макарони! А пък канцлер Хелмут Кол в къщи ходел съвсем гол! Чуйте: Саддам Хюсеин вече, казват, хванал СПИН, а пък Лех Валенца -- само инфлуенца. Трижди Вацлав Хавел в секса се прославил, а другаря Фидел имал само гъдел. Ново чудо: римски папа вече Дунава преджапа, а пък Желю, Президента, тоз' път изпусна момента. Туй случи се по света през деня и през нощта. Новинарстваше за Вас Каламбуров в този час. 1994 Кукумявка (картини от селския живот)       Покрай малък лес       млад и глупав, мръсен пес --    там до пътната канавка --       рипа, скача, вдига прах,       крива джанка, без да го е страх,    обикаля и неспирно джавка,       че сред клонките ù във захлас       песен медно-сладка лее с нежен глас    пъстра, неуморна и нехайна чавка. А насред гората кука кукумявка.       В сутрешния здрач,       уморен като орач,    попа, килнал килимявка,       от среднощно бдение        (минало със дръзновение)    връща се откъмто стрина Здравка.       Все греховни мисли цял рояк       щурат се в главата на такъв юнак,    и с ръка прикрива своята прозявка. А сама в гората кука кукумявка.       Под вековен дъб,       до надвиснал скален зъб    двама млади имат явка,       и дордето падне мрак       свършват две шишета със коняк,    после почват лекичка задявка       и младежа скоро е готов,       тъй че се отдават само на любов --    и момата рипа като космонавтка. А досам' скалата кука кукумявка.       В обичаен час,       в пек и даже при лют мраз,    в старата ни селска лавка,       кой прав, кой на някой стол,       посред мириса на алкохол    и цигарен дим, че всеки пафка,       носят се пиянски гласове,       викат, песни пеят, дивото зове --    туй е нашата традиционна спявка. А в далечината кука кукумявка.       Цяло село знай,       че сама мома не трай,    камо ли момата Славка,       тъй че бързо се разбра:       готви се голямата софра,    щото ще празнува тя годявка       за високо жилаво момче,       чернооко, якичко като биче     (кой знай, è ли туй любов или прищявка?). А отвъд реката кука кукумявка.       В живописен кът,       недалече от домът,    хванал остра томахавка --       ето там във онзи дол --,       леко запотен, до кръста гол,    удря як мъжага за разгрявка.       Прас оттам, след малко -- прас оттук,       че е много жилав пустия му бук;    чука, блъска и се труди като мравка. А сред дървесата кука кукумявка.       В село има сбор,       та затуй във всеки двор    се гласи добра гощавка,       и на моабет и лаф,       както е в народния ни нрав,    сбират се роднини без заявка.       Кой на този ден не е дошъл,       ил' е болен, или нямал е акъл,    щото туй е най-голямата минавка. А сред веселбата кука кукумявка.       Туй е всичко веч,       май получи се "гювеч",    ала давам аз оставка,       или хващам се на бас       с всеки, който пожелай от вас    (независимо при каква ставка),       че да мислите Вий до зори,       и дордето мозъкът Ви чак възври,    и да правите литературна справка -- друга дума не римува "кукумявка"! 1995 Уви Не можеш да си съвършен, в живота ти да побеждаваш, със разум да си надарен, над другите да се поставяш; с пари да си задоволен, богатства ти да притежаваш, светът на тебе възхитен да гледа как го управляваш; врагът безславно победен да чака милост да раздаваш, приятелят пък, застрашен, да моли да го защитаваш; със вяра в идващия ден ти сутрин да се поздравяваш, да лягаш вечер убеден, че отдиха си заслужаваш; към бъднините устремен ти свидни рожби да създаваш и да ги гледаш възхитен със ласки като ги даряваш; на можеш! -- чуй това от мен, и няма що да се надяваш -- не можеш ли във тежък ден ти да се ... самообладаваш! 1996 Зъбобол Във градината на стол    един мъж до кръста гол,       в шорти с доста къс крачол,          гръб подпрял на мощен ствол,          от пот блеснал кат' станьол       поглед в шепата забол,    ръси си домат със сол и си сръбва алкохол. Всъщност, туй е наш Манол,    със мустак едва набол --       хубавец за своя пол,          ала дълъг като кол --,          седнал на висок престол       духа новия мазол,    пие водка с анатол и си свирка в ми бемол. Нивата със карфиол    пада се във малък дол       и не е ли под контрол          с плевели прораства, бол;          тъй че нашият сокол       бачкал цял ден като вол,    свършил днешния гастрол, вече мина на ментол. Но не пие той газьол,    нафта или полирол,       терпентин или карбол,          ни оцет, ни риванол,          ни безир, ни толуол,        (не търсете Вий подмол);    няма стомах като гьол -- просто ... има зъбобол! 1996 В Бангладеш2 Чуйте моля: в Бангладеш всеки плащал само в кеш, щото тяхното устройство имало такова свойство. Значи, искаш ти билет, или чашка сладолед, или чушки и домати, авокадо и салати, портокали и кокос (и шишенце калвадос), пиле, гъска или патка, или агнешка лопатка, или бучка свинска мас, или хубав ананас -- плащаш в кеш и получаваш, иначе -- да ме прощаваш! Трябва ли ти морска сол, или пък галон петрол, или дребна риба цаца (да запържиш за децата); или пък голям омар -- този вкусен морски дар за тържествени вечери (стига сал да го намериш); или някой паламуд, който е навред прочут, рачета или молюски (за мезета и закуски); или плоския калкан, с копчета като гердан, риба-тон, или пък чига -- брòиш кеша и ги вдигаш. Или возиш се в файтон (може също и на слон), или пък във лимузина, с място за пол'вин дузина, случва се и в самолет (чат-пат в някой драндулет), или в джонка по реката, или с влакче по земята. Или пък боли те зъб (зъболекарят е скъп), или искаш да се учиш, та в живота да сполучиш -- не платиш ли ти във кеш гонят те навънка -- беж --, и навред във обществото ритат те кат' мръсно коте. Или търсиш панталон, печка, чайник и котлон, джапанки и маратонки, лятна ризка с птички, клонки, телевизор чисто нов (що пък не един пищов?), малък грил, или пералня, или още стилна спалня; или пък дезодорант (само френски, щом си франт), или импортни цигари (не от тез' за каруцари), или хубав стар коняк, за наслада и мерак -- само кеша приготви си, инак -- в къщи ти върви си. Или пък, не дай си Бог (ако нямаш банков влог), нещо да се разболееш -- дълго няма да живееш. Или, щот' си още млад, и те гони полов глад та приятелка си търсиш, и се тюхкаш, и се кършиш, че ако си ти без кеш гонят те като келеш; а решиш ли да се жениш, и да падаш на колèне, пак ще ти ударят шут, тъй че трябва да си луд ако още се надяваш -- просто тук се заблуждаваш. Тъй навред е в Бангладеш: нямаш ли във джоба кеш, по добре е да се гръмнеш -- още днес, преди да съмне! 09.1998 Из Пирина Лани ходих по Пирина, но ... забравих аспирина! А пък там едни върхари, где не можеш да припариш,    и ги яхаш кат' кобилка,    а сърцето се кандилка    и в петите ти се свлича,    и надолу те повлича. Туй прочуто скално "Конче" тясно'й кат' върбово клонче и се точи не със метри, ами с цели километри;    вятър брули те отвреде    и затуй пълзиш приведен,    а скали и камънаци    жулят те отдире, значи. Но напредваш много сложно, да се спреш е невъзможно, а пък, ха си се обърнал, или урвите си зърнал,    мигом свят ти се завива    и за нищо си отиваш,    че търкулнеш ли се долу,    на петно ти ставаш голо. Та, след таз езда ужасна ме зацепи, то е ясно, пустата глава дебела, що из Пирин ме'й повела    да се щурам аз немили.    И затуй, със сетни сили,    превалил това "магаре",    в хижата се аз стоварих. Но главата не престава, все по-силно наболява, и нозете уморени, като че не са със мене,    и ме треска вече втриса --    сякаш друса ме мотриса --,    и направо ми се плачи!    Е, затърсих аз "илачи". Брей, обърнах си багажа, ала нищо, да Ви кажа, не намерих аз целебно; да умирам вече легнах,    и насмалко не го сторих,    но турист със добра воля    ме дари със аспирина --    тъй спасих се сред Пирина. 09.2000 Случка в Квебек Казват, че веднъж в Квебек, в края баш на двай'сти век, влязъл някакъв човек във един луксозен снек    и, тъй кат' не бил пелтек,    ами, най-вече, зевзек     (всъщност, казвал се той Джек,    и бил дълъг кат' дирек),       то поискал си не стек,       ами сал един ... бюрек.       Но го искал да е мек,       а не твърд като геврек,    нито тричав като хек,    нито плосък кат' тоз' стек,    и да нè е много лек,    ами да е кат' дюшек бухнал, набразден кат' клек, още лъскав като дек, да е мазен, кат' юрдек, топъл като летен пек    някъде край Баалбек --    затова пък плащал с чек!    Да де, ама ял ... кютек --    щот' се правел на шебек. 08.2002 Хитрият китаец Дзин Мин разхождал се веднъж край Нил и с пръст подмамил едър крокодил.       Но може би сгрешил?    Щот' крокодилът бил чевръст    и в миг отхапал му тоз' пръст. Но не надал мъжът отчаян вой. О, не, понеже бил от древен сой,       а и голям герой.    Събрал той бързо малко пръст    и тъй ... направил си нов пръст! Възкликнал крокодилът изумен: "О, странниче, продаваш ли патент       за тоз' инградиент,    със който сътвори ти чудо?    Продай ми, моля ти се лудо!" Дзин Мин отвърнал: "Има да се молиш, изеднико, що чужди пръсти колиш,       и хората неволиш.    Изчезвай бързо ти оттук,    че щ'те направя на боклук!" Уплашил се горкият крокодил, побягнал, чувайки при туй: "Катил,       не си ме надхитрил!    Да знаеш ти, зъбата тапа,    че средния ми пръст налапа!" 08.2002 Калимера3 ... с табакера С тази стара табакера правя днеска калимера, щото храня ази вèра там цигарка да намера. Оти пламнал ми'й джигера, за тютюнец д`уша бера, и съм легнал на миндера грохнал, с тази далавера. Не че нещо -- сях пипера --, ала знайно'й не от вчера, че единствено ... Дилбера знае как да сади "дзвера". Бре, търсùх я таз' мегера (аз секрета да прибèра), но ми казват вред: химера е Дилбера да намера. И затуй съм на миндера и изгаря ми джигера, щото сам таз' кална terra аз копах и сях пипера. 11.2002 Противно на Даяна Що принцесата Даяна се споминала тъй рано? -- Щот' нагъвала тя яко след шампанското коняко! Затова, о Вий, девойки, в групички, или по двойки с разни готини младежи от школà или колежи, търсите ли Вий наслада -- пийте само лимонада! Или пък смучете "Кола", но заплюйте алкохола и станете абстиненти, редом с всичките студенти! Иначе, в тоз' динамичен век, ще Ви сложат скоро ... във ковчег. 01.2003 На женския пазар Тоз' пазар е женски, щото на жениците окото, както е добре известно, се подлъгва много лесно. - - - Ето, булка с дълъг нос си купува ... магданоз, друга пък стотинки хлопа и със тях си взема копър. Някоя, със нос увесен, иска само ... връзка чесън, а пък друга, млада мис, взема връзки три кервиз. Пролет, вятър като брули, много търсят се марули, ала не забравят всички да си купят и репùчки. Зима ли е, със мерак вземат хората спанак, докат' други са курназ и купуват само праз. Всяка, може ли да плàти, взема и кило домати, а коит' са хубавици търсят само краставùци. Има булки, окумушки, те пък търсят само ... чушки; други, никой не ги гони, но търчат за корнишони. Някоя във луд екстаз си купува ананас, докат' друга пък със стон взема някой-друг лимон. Има някои кресливи -- те купуват често киви; други пък, със цели крини грабят зиме мандарини. Вижте: маце клати кълки и купува си ... яб`ълки; или пък, да си угòди, то купува си ягòди. Ако нè са баш заспали всички вземат портокали, а които са бохеми те набиват и бадеми. Е, мнозина за домъ си вземат и кило фъстъси, и, за да не правят грешки, си купуват и орèшки. Булките с дебели задници си купуват често ... кладници, а пък тези, дет' са в мярка, предпочитат манатарка. И в най-бедните къщурки често хапват си печурки, а като спец'ялен знак задушават пачи крак; Някои пък, що да крия си купуват и скумрия, а мъжа ако'й разбран то купуват му шаран. Мацка, черна кат' мазут, но купува паламуд; друга, ама кръгла нула, взема си филе акула; трета пък за своя дом влачи цяла риба сом; а която има пàри си купува и калмари. Виж там маце с хубав лик, търси дребен арпаджик, а две баби -- бая стари --, те купуват си зарзàли. Някой, може по погрешка, пазаруват и черешки, други пък -- да са красиви -- хапват само сини сливи. Булче младо, с мъж любящ, си избира ... алабаш; друга пък, със мъж пиян, взема едър патладжан. Сума мацки обиграни си купуват там банани; а една, за мъж-атлет, търси хубав пчелен мед. В лятна жега, кат' в пустиня, грабва всякоя и диня, друга, евтин или скъп е, но купува си и пъпеш. Е, за мъжкото сърце, най-доброто е месце, но и мацките, за сили, често вземат и по пиле. Баба една, хубавица, търси пресничка каймица, друга пък, от магария, си купува карантия. Там две върли демократки си купуват цели патки, докат' други, доста дръзки, искат да са точно гъски. Ей там булче недорасло си купува прясно масло, друга, мощна като скрин, иска само маргарин. Тъй, но всичко да'й добре, трябва още и кафе, както също, то се знай, и пакет приличен чай. В къщи нужно е поне бучка бяло сиренцè; а не е ли срамота, да не вземеш и яйца? Е, зимъска се привиква и на печеничка тиква; и, освен 'ко нè си сноб, трябва също и зрял боб. Някой булка се досеща, че забравила е леща, и да няма тя кахъри, взема още малко къри. Друга, за очакван гост, се снабдява с соев сос, също, да покаже стил, взема си и джинджифил. - - - И т.н., че тоз' пазар на пазарите е цар! И, 'ко туй ти е мерако, имало и птиче мляко. 01.2004 За Ангола Абе, авер, не знам ти какво си мислиш за страната Ангола, обаче аз, като чуя това име, и винаги си представям някоя ... мацка гола. 'Щото там, нали така, сигурно имат такива мадами, които направо, дето се вика, могат да спрат дъха ми. А пък ако при това те са и както ги е майка родила, то аз, честно да ти кажа, направо се изпълвам със сила. Обаче, от друга страна, 'що толкова да се кòся -- като че ли хич не съм виждал мацка гола и боса! Така че, я по-добре да му цапнем още по една чашка, и да зарежем тия картини, към които въображението ми ме лашка. Защото тя, облечена ли ще е или гола, пак ще е, мен ако питаш, все същата Ангола. 06.2006      П.П. То, май, нещо подобно, и станало нарицателно, може да се каже и за българите, в смисъл че: и при демокрацията, и преди нея, сме си все същите ... вулгарни типове -- както ни наричат комшиите гърци ("вулгарос", дословно произнесено). Е, човек не винаги трябва да дава ухо на разни асоциации, но комай в повечето случаи те са оказват верни! Вулгарността у нас дори се култивира, особено откакто дойде демокрацията, което, донякъде, е обяснимо, понеже етимологично тя е синоним на "вулгарокрация". За българската камила Случило се, че веднъж една самотна камила по своя път в българските земи се отбила, и като видяла оная ми ти трева изкласила, толкова се обрадвала и възхитила, че си избрала една дюна край морето и на всеослушание провъзгласила: "От туй място няма да ме мръднат и със сила!". Обаче, като минало известно време, и наш'та камила забелязала, че не била, ама изобщо на никого, мила, при което тя до такава степен взела, че се натъжила, че не само след това със свое потомство не се сдобила, ами и спряла да яде и за малко не се от глад уморила, дорде накрая, за по-бързо, не се с татул отровùла. Тъй свършила своя жизнен път горката камила. Ах, море, майко мила! 03.2008 За дървото Колчем хвърля аз око на към някое дърво ме пронизва тази мисъл: д`ърво да съм няма смисъл! "Да стоя във студ и пек раснало на самотек, или даже засадено и в редица подредено, но дан' мога крак дори, от зори и до зори, да повдигна барем малко -- туй, наистина, е жалко. Ако бях поне тревичка, да се люшкам щях самичка, да полягам доземи (силен дъжд кога вали, или ме натисне някой камък или звяр по-яко), а след туй като юнак щях да се възправям пак. Ама аз съм доста твърд -- сякаш че се раждам дърт -- и потребен съм най-много да поддържам някой огън. Даже камък ако бях, или планина, то щях да се чувствам по-значим -- като трудно уязвим. Огън ако бях, тогаз да горя щях, час след час; даже ако бях водица щях да шурна кат' речица. Мравка да бях бил, мушица, щях да нося аз душица, а пък тъй съм органичен, ала груб и неприличен. Вярно, давам плодове, но дървото не яде, тъй че няма кяр от туй; то не види, и не чуй, не приказва също то -- нямо е като дърво -- и май може да се радва 'га го клъцне някой брадва." Тъй си мисля за дървото философски аз, защото: не познаваш ли движение, значи си за съжаление. 12.2008 В Карибите Снощи чух, че във Карибите бùли тъй нагъсто рибите, че ако си топнеш пръста в миг акулица чевръста го налапва и отсича, и в дълбокото повлича, дето цял рояк дечица го огризват и ашици после с него си играят, с твоя беден пръст накрая. Ала с мрежа или кука чакай сигурна сполука. Не акули само, не, риби много в туй море, и креветки, и калмари, октоподи и омари, даже, ето, риба тон ще измъкнеш ти цял тон, и скумрия, и сафрид -- уловът да ти'й честит! Даже някой казват, че ако си обут добре (от акули да се пазиш), може, значи, да си ... газиш като нашия Исус! Туй го зная наизуст, щот' го гледах във реклама, тъй че тук лъжа хич няма. Истинно е тъй в Карибите, щот' са там нагъсто рибите. 10.2009 Извлечи поука! Вчера, значи, взех да готвя -- брех, мама му стара -- случило се нещо кофти: свършил ми ... бахара! Е, аз манджата оправих -- сложих ù пиперец, люта чушка не забравих, и що там намерих. Но нещата твърде често се така извиват, че те ръгат да се сещаш за алтернатива. Нямаш ли план Б е лошо -- все беди, неволи, и парици ще потрошиш да "отелиш вола". Тъй с жените: разполагаш ли ти сал с едничка, често ще ти се налага да си търсиш ...       [макаричка, сричка, аб`ичка]. 11.2011             1 С извинение към цитираните личности, някои вече починали, но това, все пак, е само един нонсенс.       2 Да не си помислите случайно, че става дума за нас.       3 Калимера (по точно, 'калемера') по гръцки значи "добра среща". ЛИМРИЦИ* (Limericks) Съдържание на раздела -- няма             * Това са специфични английски нонсенс-петостишия, свързани с някое населено място (без значение какво, а само заради римата), и най-често още с някакъв, малко или повече неприличен, сексуален привкус, които у нас са слабо познати. Тук предлагаме доста примери на български, подредени просто по азбучен ред на имената. * * * Един в Адис Абеба със зор си вадел хлèба,    но най-голямата злина    била, че се снабдил с жена за ... втора употреба. * * * А ето как съпруг един от Алабама отвръщал на жена си, щò спи без пижама:    "Че да не съм пижон    да лягам с панталон! И що пък да си крия аз от теб 'салама'?" * * * Живяла дама във Алма Ата със сякаш извънземна красота.    Затуй предлагала тя под аренада    и свойта въжделявана ... pudenda1. Но мигар не е тъй навред в света? * * * Живял бил, казват, нявга в Амиен един страхотен пич -- цял супермен.    Та, клатейки веднъж една мадама    съборил той дома си -- без измама! След туй "работел" все на чужд терен. * * * Дама пък една живяла във Арабия дето имала такваз огромна лабия2,    че кога мъжа я посещавал    той с въже се обезопасявал -- да не хлътне там кат' в пясъците на Арабия. * * * Веднъж един мъж в Ашхабад извикал гневно: "Туй е ад!    Не се живей с такваз жена!    Ще я сменя с една ... овца, и ще си бъда аз рахат." * * * А ето как един мъж във Бенгази станàл веднъж на синкави талази:    поседнал той по здрач    на пейчица, след мач, и не прочел: "Боята да се пази!" * * * Една девойка млада от Бомбай възкликнала веднъж печално: "Вай!    След вчерашното приключение    останах аз със впечатление, че нещо в мен превърна с в кравай." * * * Живял един мъжага в Бон, с шкембе досущ като балон.    Ядосан викнал той веднъж: "Брей, мамата му стара!    От тоз' тумбак не виждам аз, изобщо, писоара! От утре -- секс и маратон." * * * Един пичага от Бургас веднъжка хванал се на бас,    че ще изпий кило ракия    замезвайки си със хамсия, но ... нямало хамсия в този час. * * * Живял един мъжага във град Варна, с корем досуш кат' буре в пивоварна.    Ала веднъж пиян той взел да се търкаля,    долини и била със устрем да преваля, та спрял се чак след два дни ... във Каварна. * * * А веднъж във кръчмата във Враня (дето все да вляза аз се каня)    появил се тип и в миг -- поглеж:    опустяло всичко, кат' след леш --, щот' не ходил бил три месеца на баня. * * * Разправят, че рибар един от Враца във Дунава хванàл такава цаца,    че от главата със чорба.    нахранил цялата рода, а пък филето осолил във каца! * * * А пък един в Гуадалахара веднъж попаднал в будоара    на мексиканска поетеса,    и тя му станала метреса -- защот' набивал само скара! * * * Докат' един от Гваделупа, кат' вземел булката да лупа,    'ко н'му била желана "тоягата",    щял да лежи в затвора, беднягата, а тъй, гощавала го тя със пълна купа. * * * Живял бил нявга в Гибралтар един премъдър и стар цар.    Но тъй кат' почнал да ... се напикава,    а туй на цар хич и не подобава, във всяка стая имал писоар. * * * Живели в пустинята Гоби дузина мъжествени роби.    Владение били на господарка,    коя не знаела във секса мярка -- един вид, нещо като хоби. * * * Казват, че един чудак в Дакота имал си басейн от теракота,    и тренирал секс той там    със един ... хипопотам! Ха сега: "Не е ли туй срамòта?" * * * Живеел във Дижон един голям галфон.    И той бил толкоз възхитен    от своя непомерен ... член, че возел го отпреде във файтон! * * * А един в Диканя, дор' плевял бостана,    гледа, че девица    маха му с ръчица. Е, не чакал той подкана. * * * Живял в страната Еквадор един смел мъж -- тореадор.    Той станал бил такъв     (и бил се даже с лъв), за да се отърве поне за миг от женския терор! * * * А един пич от Загора, както ходел си по двора,    в миг се проснал на земята,    и пищял, и се премятал -- щото без да ще си бил настъпил "чвора". * * * Възкликнал тъй един мъж в Занзибар, поглъщайки омар подир омар:    "Ех, да имах аз парèта    щях да хапвам и кюфтета, но 'кво да правя като беден съм рибар?" * * * Живял в Османско, във Измир, преди да отпочине в мир,    продажен, ненаситен бирник    със толкоз необхватен ... дирник, че го забърсвал с тон папир. * * * Живял един мъж край реката Инд и той приложил доста странен финт:    тъй като неговата булка    била с голяма ... -- кат' гъдулка --, той първо си го омотавал с бинт. * * * Живял един молла във Истанбул, за който казват, че бил сомнамбул,    защото, вместо сън на свойта койка,    на минарето правел челни стойки ... докат' подрипнал -- щот' бил ял фасул. * * * Едно дете от Йокохама не слушало хич свойта мама,    така че тя, с педагогични цели,    му казала, че 'ко не слуша, щели да го дадат те на хипопотама. * * * Живеел в Калахари един магьосник стари.    Той правел медальони    от сухи ... скорпиони, тъй че добри си вадел пàри. * * * Дама èдна от Калкута с туй била навред прочута,    че през някой нощи може    да дели със всеки ложе, а пък в други -- хич не "бута"! * * * Наскоро чух, че знатна дама от Канбера се срещнала със наш'та селянка ... Дилбера,    и с приказки над хубаво кафе    успяла лесно да я оплете и тъй узнала как да сади тя пипера. * * * Живял един мъж в Каракум кой само вдигал много шум,    ала със булката, уви,    не можел да се погоди -- щот' всяка нощ висял му кат' локум. * * * Влезнàл веднъж във Каралайна3 един тип странен в местна чайна;    огледал мацките навъсен,    но не видял туй дето търсел, затуй им ... теглил звучна "майна". * * * Живяло в Колорадо едно девойче младо.    И колкот' било ситно,    дваж било ненаситно, та трябвало му цяло мъжко стадо! * * * Един мъж пък от Крит говорел на иврит    със своя малък пудел,    кога от сън го будел. Голям бил той чешит. * * * Живял мъж беден в Куалà-Лумпур, кой, като нямал 'кво, ядял папур.    Но свързвал двата края,    щот' сам садял си чая, и нямал нужда зиме от кюмюр. * * * А пък когат' един дъртак в Лион загубил половия си нагон    провикнал се той възмутен,    поглеждайки към своя член: "Веч' нямаш място в моя панталон!" * * * Живеела във Лисабон една мадама тип миньон --    с пол'винка метър само талия,    ала с развита гениталия, с коят' изкарала била веч' милион! * * * Живял веднъж един рибар във Лом, кой кат' се връщал празен в своя дом,    извиквал от портала,    свел поглед към четала: "О, жено, нося само своя "сом"!" * * * Живяла èдна млада дама в Лондон, загадъчна била като Джоконда,    докат' не се оженила веднъж    за млад, възпитан, и културен мъж, и се оказала тя ... анаконда! * * * А пък един в Мадагаскар бил толкоз пèкан кат' рибар,    че на акулите той казвал "чиба",    и си ловял какват' си искал риба -- защото имал Божи дар! * * * Живял един младеж в Мадрас. Какъв бил -- ясно е за Вас,    щом при вида на мацка гола    отпивал той от свойта кòла и казвал тъй: "Голям ти праз!". * * * Живял бил нявга във Мадрид един мъж страдащ от гастрит.    но туй не е известна част отзаде     (що ползвал той, понявга, за наслади), ами "гастрон", ала пробит. * * * Живял бил край Майами Бийч един американски пич.    Уви, отишъл си той не от СПИН-а,    а щото взел веднъжка, че настинал -- понеже спал на теферич. * * * Живяла нявга във Малага една девойка толкоз блага,    че тя на всеки позволявала    да ползва туй, що притежавала, дори не търсела облага! * * * Живяла във Манила една девойка мила.    Не взимала тя даже грош    и търсели я ден и нощ мъжаги, пустата кобила! * * * Живял един младеж във Маракеш и всички смятали го за келеш,    но с разни сделки, още далавери,    забил в земята своите авери, кога си купил три жени във кеш. * * * А пък едно момиче край Марица веднъж навлязло с момък във горица,    и дор' да се усети,    това невинно дèте, се друсала с младежа в ръченица. * * * Един пък старец от Милано веднъж, когато станал рано,    погледнал се и казал: "Ах!    Ще се превърна аз във прах!". Уви -- потънал в океана! * * * Живеел в Мозамбик мъж едър като бик    и кой съзирал му ... чатала    побягвал мигом от таз хала, и цъкал със език! * * * Живял чудак един в Москва със толкова голям аква-    риум във своя хол,    че влизал в него гол и се провиквал тъй: "Ква-ква!". * * * А пък един в Намибия живеел във колибия,    събирал тлъстички хамелеони    и си ги задушавал, с макарони -- че няма да яде все риби, я! * * * Живял един сваляч в Небраска и той за всяка мацка рязка    вдълбавал на краката на кревата,    ала веднъж, не щещ ли, на земята той рухнал -- при поредна "ласка". * * * А пък един богат съпруг от град Ню Йорк направил си мадама цялата от ... корк!    Но не за да изменя на жена си,    или за да излива там яда си, ами ... отзаде да я плесва във възторг. * * * А пък един пич от Осака го правел винаги във влака --    харесвал акомпанимента    на релсите и елемента на клатенето -- трака-трака. * * * На остров Огнена Земя (която аз не я ценя)    по всички морски кейове    разхождали се ... гейове -- щот' нямало там женуря. * * * Една пък мацка от Отава, след бурна нощ на купа плява,    открила тя един подлец --    немирен дълъг скакалец -- във пликчетата ù да шава! * * * Една мадама от Палермо се грижела за свойта дерма:    за да е нежна кат' дете    се мажела с какво ли не -- основно, значи, с мъжка сперма. * * * А чух, че във Панама живей вулгарна дама    която на площада, в празник,    показва ... голия си задник -- един вид, за реклама. * * * Живяла дева чудна във Париж, и всеки кой я срещнел казвал "Виж!".    Ала веднъж, по невнимание,    невинността си туй създание погубило -- ... докато прави "чиш"! * * * Живял наскоро във Пекин един разглезен мамин син.    И бил той, казват, толкоз див,    че не използвал 'зерватив, така че бързо хванал СПИН. * * * А веднъж един мъжага в Плевен креснал на жена си със глас гневен:    "Аз отивам във Кайлъка    да си гледам там гайлъка, че ми писна веч' терора всекидневен." * * * А някога в Помпей живял един плебей,    който казвал "алабалус"    и показвал ... своя фалус, и всеки викал: "Брей!". * * * А чуйте как един съпруг във Прага, щот' мислел си, че тъй му се полага,    издъхнал бил във брачното си ложе,    че искал ... седем пъти да го сложи! И що му'й трябвало да се натяга? * * * Живял един дъртак в Рангун кой ходел вече със бастун,    но видел ли той младо маце    връхлитал в миг да го възкачи -- развратен бил като маймун! * * * Един сенатор в древен Рим красив бил като херувим;    жена му пък, Камила,    била като Годзила, та слагала по кùло грим. * * * А пък един луд от Сайгон, понеже жлът бил кат' лимон,    взел покрай порта малко кал    и ... станал тъй на портокал! В което има някакъв резон. * * * А веднъж във Сан Франциско чули мацка да се киска,    щот' едва до мъжката ... "канелка"    стигала му тази рунтавелка -- толкоз, значи, бùла ниска. * * * Живеела веднъв във Сарагоса девойка дето ходела все боса.    Като я питали: "Защо така?",    отвръщала тя бойко: "Ами да! Кат' легна с мъж чорапите за 'кво са?" * * * Живяла във Сахара една женица стара.    Ловяла тя мушици и комари    и разни правела със тях попари -- щот' нямала парици за извара! * * * Живял веднъж един дъртак в Свищов, и рекъл той, на крайности готов:    "Като не мога веч' да го put-ирам    ще взема просто да го ампутирам!" Щот' не стърчал му, значи, кат' пищов. * * * Казват, че един във Сенегал, като бил на някакъв си бал,    трябвали му цента пет    за да ползва тоалет, а той нямал и ... се напикал! * * * Веднъж един дъртак в Сиетъл набързо бил обърнал петал-    лата, че рекъл, като е четвърти юли4    барем веднъж годишно бабата да жули. А пък човека едва кретал! * * * Една мадама от Силистра била дотолкоз обемиста,    че талията да обхванат,    един до друг като застанат, потребни били мъже триста! * * * Живял един млад мъж в Сицилия, и бил голям естет той, милия,    щот' първом тази женска част,    що буди мъжката му страст, поръсвал лекичко ... с ванилия. * * * А пък една мадама, баш от София, попаднала в таквази катастрофия:    пред погледа на сума хора    оказала се под ... шофьора! А той не страдал никак от дистрофия. * * * А пък един от Таганрог си гледал в къщи ... носорог!    Като го питали: "Защо?",    отвръщал: "Кожа и месо! Излишното -- на банков влог." * * * Край езерото Танганайка една девойка брала лайка.    Ала, не щеш ли, изведнъж,    се появил един млад мъж, и ... скоро станала тя майка. * * * Живял един мъж във Тегусигалпа и той бил много дълъг -- като талпа,    та всички булки гледали в екстаз    таз' негова добре развита част, що криела очакване за "залпа". * * * Едно момиче в Тесалоника5, със име ласкаво: Еоника,    вместò да упражнява секс,    със, или без добър претекст, да следва взело електроника! * * * Живял един овчар прост във Тибет що можел да брои едва до пет,    ала жена му не роптаела,    нито за титли тя мечтаела, щом правел го той пет пъти под ред. * * * Край езерото Титикака навярно все още ме чака    една възмладичка туземка --    над лявото око със бемка. Ала уви, изпуснах влака! * * * Живял веднъж във Тринидад един мъж вече белобрад.    И ето как хванàл лумбаго:    решил да плува до ... Тобаго -- да види срочно своя брат. * * * Живял богат пич в Триполù, койт' имал точно три жени,    трийс'тина масажистки и метреси,    пет балерини, още поетеса, и ... въпреки туй "чукал" настрани! * * * Живял един младеж в Тръмбеш, кой баш на своя си годеж    тъй яко се напоркал,    че ходел във ... осморка, и годеницата му рекла: "Беж!" * * * Живял бил, нявга, млад поет в Тулуза, който, по бедност, хранел се с мерлуза.    Ала, дали поради таз' причина,    или щот' тънък бил кат' ламарина -- не идвала при него нивга муза. * * * А пък един в Флоренция сдобил се с импотенция,    което щеш' да е ужасно,    ако не бяхме ний на ясно, че бил той веч' на пенсия. * * * Живели във Хаити дор трима бабаити.    Ала замахнала веднъж девица изкласила,    и тъй кат' целомъдрието, значи, дава сила, станàло чудо -- те били надвити! * * * А един в Хайдарабат си намазвал с мармалад    "жезъла" защот' жената    го не слагала в устата, а така си бил рахат. * * * Живели двама братя в Цинцинати, ала били такива те инати,    че влюбени в една девойка    направили те брачна тройка -- щот' никой не отстъпвал я "на бати". * * * Живяло, чух, веднъж едно момче от Челси, коет' в школото имало все две "на релси",    но тъй като баща му бил с парици,    то във живота имал той шестици, и без проблеми ръководел бил хотел' си. * * * Тъй рекла èдна дама от Шанхай: "О, стига толкоз! Вече слагам край    на разни мъжки посещения    със сексуални изпълнения. А вместо туй ще пия силен чай." * * * Живяла, казват, във Шри Ланка една известна куртизанка.    И въпреки високата цена    тълпели се мъже пред таз жена -- за да напълнят нейната "хаванка". * * * А чух, че някога във Шумен живял мъж гъвкав, сякаш гумен,    тъй че с езика, вместо пасти,    облизвал ... свойте задни части! Нима пък бил е малоумен? * * * Един възпитан мъж в Ямайка веднъж нацвъкан бил от чайка,    което тъй го поразило,    че викнал той със пълна сила: "Мизерна птицо, твойта майка!"      12.2000, предимно.      [В следващите лимрици населените места се дублират с предишните, но иначе те са съвсем различни] * * * Трима души от Майами шматкали се по пижами,    но, щом сложили по риза,    ги познали и в пандиза бутнали ги -- за измами. * * * А имало един мъж от Отава, на който взел нарядко да му става.    Спасил се той чрез хитрост малка --    привързвал го към химикалка, а най-добре към дръжката на брава! * * * А двама братя в Цинцинати учùли разни занаяти,    но често бùли безработни,    при все че пич'ве бùли гот'ни. Пък туй живот ли е? Егати!             1 Срамни устни, по латински.       2 Вагина или влагалище на латински.       3 Такова е английското произношение на щата Каролина.       4 На 4 юли 1776 г. е приета Декларацията за Независимост на САЩ.       5 Θεσαλονικη /Thesalonike е гръцкото название на Солун. ДРУГИ КАЛАМБУРИ* Съдържание на раздела -- няма             * Каламбур (на руски каламбура) и нонсенс са, общо взето, синоними, но тук сме отделили предимно по-дребните хумористични стихчета, без лимриците, които бяха преди това. Между другото, тази френска дума -- calembour -- се оказва писана (поне според автора) ... с турско моливче, или калем, което ни навява на мисълта, че ориенталското "писало" и за Запада звучи някак-си по-пикантно. * * * Оправия лесна знам за да виждаш ти човече: бягай да си купиш лам- пичка да ти свети вечер. * * * Всичко има при нас сър, докато парите свършите, даже за носа Ви кър- пичка да си го забършите! * * * Всички можеме така от лекарства да спестиме: да си купим днеска ка- пичка да ни топли зиме. * * * Фина мацка, красота, но е тъй миниатюрна, че и викат всички та- пичка, ала е културна. * * * Туй, пазара, е море: лук, марули и домати, даже свежи връзки ре- пички -- екстра за салати! * * * Тук който търси захар, сол, храна, напитки, продоволствие, ще го обслужим ний без кол- ебание и с удоволствие. (или) При нас човек да влезе гол, да ни подскаже свойто мнение, ще го нагиздим ний без кол- ебание, без възражение. * * * Сняг когато завали, ил' виелица задуха, пийте само чай от ли- пичка, и да не Ви пука! (или) В градовете, сред коли, задушени от бензина, ни спасява чай от ли- пичка, мента, маточина. * * * В тоз' приятен летен кур- орт там край морето ще цъфтиш ти кат' божур, дор свършиш парèто. Като пример Фразата: "Ах, тази кура- бийка е чудесна!" пример е за каламбура, простичка и лесна. * * * Ой гиди, мое гърларе, `умреш щеш за Сунгурларе, що пият млади и старе, стига да найдат те пàре! Случка в ресторанта Веднъж в ресторанта от мойто кюфте извадих ... опашка на малко мишле. Ядосан извиках тогава: "Гарсон! Това тук какво е? Последен фасон?" "О, Боже!", отвърна момчето със смях, "Ще искат и други, а няма за тях!"      2000, до тук * * * Живял веднъж мъжага Ставри, кой взел и закачил си лаври,    но не на таз' глава,    където му'й носа, ами на таз' дет' с мацките се гаври. 2005 ? Чичопей Чичопейо, чичопей! -- Ала "чичото" не пей! Туй що пее чичопея ей сега ще Ви изпея. Той си цвърка ей така: "цицата", пак, "цицата"1. Тъй че тази малка птичка, всъщност, пада си циничка! 03.2006 Като молекула В далечината вижда се самотна кула, коят' стърчи нагоре като ... молекула. 'Ко питате: "Защо нагоре тя стърчи?" -- Ами, надолу нямаше да ù личи. За да крачим напето Би трябвало да е ясно, че човек не може да крачи напето, ако преди това не е взел да си измие старателно ... дупèто; ала не е необходимо непременно да слизате в кладенèца винаги когато е нужно (след употреба) да си измиете ##зеца. Ако бях червей Ако бях червей сигурно много щях да искам да си имам своя собствена круша, която да обикалям и да хрупам, докато я накрая цялата издърмуша. А понеже до тогава тя щеше да е вече на земята, и кльопането да ми е дошло до гуша, то щях просто да се изнижа от нея, с единствената грижа да вимавам да не попадна на някого под ботуша.      02.2008 * * * Растението мож' да го презираш, обаче то си фотосинтезира; докат' животното -- о, зла прокоба! -- отива без храница бързо в гроба. 2012 В ешелона Във един военен ешелон, то е ясно, правила военни важат. Ала знайте, и при туй с резон, че там всеки ... знай си еша, да ви кажа. 2013 Мрачна възможност Яжте вий дечица витамини, да не вземе покрай вас да мине бързичко живота и замине, щото ще сте в гроба от години. 2014             1 Ако не вярвате, заслушайте се някой път. АКРОСТИХОВЕ Съдържание на този раздел         Посветено на жените         Поздравление         Трескава нощ         Лирично посвещение Посветено на жените Човекът нявга, във далечни времена, Е бродил сам-самичък в райската страна. След туй Всевишния приел насрещен план, Такъв, че от реброто му, със свойта длан И със божествено въображение Той ненадминато създал творение. Прехласнал се дори самият Бог -- о, да, Разбира се, такава хубава жена! Адам погледнал я със снизхождение -- Звяр като звяр, но будела вълнение Неясно тя. От този миг до днес дори Изгарящ пламък във сърцата ни гори Към тез капризни, нежни, палави жени. 08.03. 1977 ? Поздравление Вече изтича и тази година, Ето че новата ни наближи. Сняг превалява и наш'та родина Еднообразно, докато кръжи, Леко загръща той със пелерина Ангелски бяла, от всички страни. Клонките голи стърчат в небесата, Облаци скитат надлъж и нашир, Люто пощипва студът, по челата, Едри снежинки топят се безспир. Дреме природата, дреме земята, А пък народът се готви за пир. От памтивека тоз' празник се тачи, Радват се всички, мъже и жени; Ето защо пожелавам Ви, значи, Хляб на софрата и много пари, Челяд голяма, че вече я няма, Екстра живот, още щастие кош, Толкова обич -- да има за двама -- А догодина -- кола с луда мощ! Коледа 1996      ПП. За сведение на някои читателки: орехът е плод, на който човек може да се наслади само след като го чукне веднъж-дваж. Трескава нощ1 Бавно се спуска топлата ноЩ, всичко в природата дремЕ, почвам да бродя с морен акъЛ разни пътеки потайнИ, и на съня си аз ставам роБ, щот' съм създание слабУ. Нещо, обаче, нè ми е гоТ и се пробуждам аз потеН и се оказва, че ме бодЕ туй дето ти го не рачиШ. Казвам му: кротко, мирувай таМ и не вири си рогатА! Може да си голям хубавеЦ, но с тебе само съклет Е. 04.2001 Лирично посвещение Даката рибе треносено, маклонски сирки стонè, негата жиде пер линето, онтови ливи громè. Кралдата гмата, легратата, силанул вегел фисот: сванкаха, трапа неврадата, дранкатал, брал он батот. Траката атата, мон гелой, бивани малби превас. Арлета харката, бармалой -- теби  бурконил пед рас! Сбордери, битла, лопендери, валона, пер барамон. Оргилин! Дол котривар бори -- дантони, мрънчари, тлон. Дистори, борди мрад енари! 1994      ПП. Ако е вярно, че в началото било словото, то, при предложения език, остава само да се роди и народа, който да го говори.             1 Опит за обратен акростих, но, както и можеше да се очаква (защото, ако не беше така, такива щяха да се пишат), не е особено сполучлив. ПОСЛЕСЛОВ      Е, някои, навярно, ще кажат, че предложеното до тук не е истинска поезия, а някаква гавра с нея. Но пък "истинската" поезия, изобщо казано, е нещо недостъпно за широката читателска аудитория, освен ако не става въпрос за някои top постижения. Това не е ново виждане и то, като че ли най-добре, е изразено лингвистично при немците, където поета е der Dichter, а коренната дума dicht значи: гъст, плътен, непроницаем, или преведено малко по-свободно -- задръстен (да ме простят лиричните читатели)!      Пък и в класическата поезия трябва да има три основни елемента: рима, ритъм, и смисъл. Само че римата доста често отсъствува (особено през ХХ-я век на глобални експерименти във всичко), смисъла често се губи (поради голямата натрупаност на думи с оглед тъкмо на прикриването му), а пък не е като да не можете да намерите и такава поезия, където отсъствува дори и ритъма (т.е. просто някои сентенции, красиво написани, се приемат за поезия). Така че всичко е относително, а и нашата, т.е. западна, дума поезия ще рече (етимологично) нещо, което изтича (тук от устата) -- спомнете си поне за реката По, за "потамията" (и хипопотама), пък, ако щете, и за ... обикновеното заплюване. Но тогава то излиза че: Както жлезите отделят секрети тъй стихове пишат някой поети.      То, май че всички поети така пишат, но повечето не си го признават. Леката поезия (light verse) се характеризира предимно с добра рима и ритъм, с оглед на лесно запомняне, а смисъла често е доста лек, но той присъствува (дори и когато реално отсъствува -- в хубавите нонсенси, които и затова е трудно да се пишат -- т.е., има някакъв смисъл, но той самия е нещо налудничаво, което няма смисъл). Основното изискване за писането ù е човек да има добро чувство за хумор, което, все пак, се счита за една от основните характеристики на интелекта. Е, и да познава езика, на който пише, разбира се.      Нека дадем един пример за лека поезия, като вземем, да речем, думата "хляб". Понеже става дума за ядене можем да използуваме като рими: "хап", "лап", "трап", евентуално "есап"; но ако я членуваме, или вземем нейни производни, се появяват и други възможности. Нека измислим нещо дребно -- едно тристишие, например, и понеже нашата демокрация стана синоним на гладория, то може да се "пръкне" нещо като: В тоз' демократичен трап нямам веч' пари за хляб и потя се аз над всекидневния есап.      Но, може би, хората искат нещо по-весело, нещо ... секси, примерно. Ами, добре: Знай, че ще си непотребен, ако твоя "жезъл" всемогъщ, се огъва като ... хлебен -- туй не е добре за никой мъж.      Или нещо борческо, динамично: Настане обед и тръгнеш хляба да пъхнеш в свойта зинала паст, но кой ти дава колкото тряб'а, щом е докопал сладката власт?      Но пък може и нещо нежно и лирично. Например: Сред полето слаб ветрец се подвизава, клати класовете хлебни и успокоение навява; делничните, всекидневни мисли стихват и на заден план остават.      Или пък да се пробваме на някой акростих. Какво ще кажете да използуваме известната реверсивна фраза, т.е. такава, която се чете еднакво, както отпред-назад, така и обратно (на руски такива комбинации от думи се наричат перевёртыши, а западното, т.е. гръцко, название e palindrome -- може би, някакво подчертано, ярко, влизане в "друма") и е свързана с хляба?      Тя би трябвало да е известна на някои читатели. Става дума за фразата "бял_хляб", за която можем да предложим следната картинка: Благо чувство, Яжте всички, значи! Лапайте със кеф туй густо -- Хапки, кифли, питки и погачи; Лакомете се изкусно! Я, и козунаци -- Брей, че вкусно!      Е, май стига толкова с този хляб, защото човек, все пак, не бива да губи чувството си за мярка. A propos, по повод на това чувство, за което от 20-30 века е известно, че е нещо много важно, но въпреки това малцина са хората, които го притежават, да не говорим за цели страни и народи, които, практически винаги, го губят. Та, въпросът е: дали то, наистина, е необходимо, щом като хората избягват да го проявяват? Ако изхождаме от тезата, че неумолимата еволюция (или Бога, ако имате нужда от тази хипотеза) си налага това, което е необходимо, или както казва шопа: "Онò що си трèбе, онò си го сака" (където второто "онò" е нещо различно от първото), излиза, че щом хората не са умерени, то, значи, това и не е необходимо и древните са били в грешка в случая. Но пък, от друга страна, необходимите неща не винаги се налагат веднага, така както хората би трябвало да постъпват разумно, ама, като правило, не го правят (или поне не го правят докато не са изчерпали всички неразумни методи за постигане на целта). Така че: къде е моментът на разликата, или пък има някакъв друг определящ фактор за това кога това чувство (и обърнете внимание, че то е въпрос на усет и не може да се определи точно) е нещо хубаво, и кога не е?      Едно правилно обяснение гласи следното: чувството за мярка е жизнено необходимо за човека във всекидневния му живот, но не и при изключителни, или велики и епохални, събития! Защото нищо велико, нито завоевания, нито научни открития, или спортни постижения, нито силни чувства (примерно, любов), не са постигани при ограничения в мярката. Но и в липсата на мярка човек трябва да знае някаква мярка, нали? Пък и автора е далеч от мисълта, че създава нещо велико, така че да приключим с хляба.      Е, велико, или не, но всяко нещо все някога трябва да свърши, освен това се оказва още, че ... Каламбурите покълват, Рими връзват леко, А и времето запълват Йощ' от памтивека.      Но за читатели с някои познания по руски и английски, може да е интересно да видят и приложенията. Дори и да не са много на "ти" с тези езици, то може да им хареса поне мелодията на стиховете. Защото в поезията има още и мелодия, ако ритъма не вземе да я заглуши. Е, хайде още веднъж Читателю, приятелю, А, може би, мечтателю, От тук нататък те оставям сам.      2001, София,   Христо  МИРСКИ К Р А Й